Политичестки ред и политически упадък [bg]

От друга страна, американците не успяват да постигнат други желани от тях промени. Една от тях е разформирането на дзайбацу, крупните индустриални конгломерати, отговорни за финансирането и предизвикването на войната. Дзайбацу са разпуснати официално, но бързо се възстановяват и преструктурират на неформална основа като кейрецу (известните „Сумитомо“, „Мицуи“ и „Мицубиши“), превръщайки се в основа на последвалото японско икономическо чудо.

Освен това както заимстваните, така и наложените правни кодекси в основата на съвременното японско законодателство се прилагат по съвършено различен начин в Япония в сравнение с Европа и Северна Америка. Както други азиатци и за разлика от американците, японците избягват да решават споровете си по съдебен път и броят на адвокатите и съдебните дела на глава от населението намалява през трите десетилетия след края на Тихоокеанската война. Японците много по – често прибягват до арбитраж и неформално решаване на споровете от западняците.

Неуспешни са и усилията за създаване на институционален механизъм за оказване на по – голям демократичен контрол над бюрократичния апарат на Япония и за ограничаване на неговата автономия. Както в Германия, окупационните съюзнически власти се стремят да изчистят администрацията от хора, смятани за военнопрестъпници и ултранационалисти. Но необходимостта да се съхрани една стабилна и добре управляване Япония под натиска на възникващата Студена война прекъсва тези усилия в зародиш. Отстранени са само военновременните министри и заместник – министри, а по – младите бюрократи се изкачват по кариерната стълба, съхранявайки бюрократичните традиции. По този начин и при новата демократична конституция бюрокрацията си остава институцията, ангажирана с вземане на политически решения в Япония. Макар доминиращата Либерално – демократическа партия да контролира разходите и да раздава публични средства на своите поддръжници, тя не успява да проникне и да постави свои хора в бюрокрацията. Случва се по – скоро обратното: огромен брой служители след пенсионирането си (наричано „амакудари“, или „спускане от небесата“) заемат важни политически лидерски позиции и допринасят за тясното сътрудничеството между Либерално – демократическата партия и правителството. Те са едната страна на „железния триъгълник“, включващ бизнес сектора и партията, която доминира японската политика в продължение на две поколения.