Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Американският проект съдържа редица важни промени. Суверенната власт на императора преминава в ръцете на японския народ; съсловната система е отменена; съставен е списък от основни права, които са различни от тези в Конституцията „Мейджи“; а всеизвестният член 9 лишава Япония от правото ѝ да води война и да поддържа войска. Конституцията е обсъдена от новоизбрания „Диета“ и влиза в сила на 3 май 1947 г.
Съвременни японски националисти като бившия губернатор на Токио Ишихара Шинтаро критикуват член 9 и следвоенната конституция като наложена на Япония и настояват за нейното изменение, за да се възстановят правото ѝ да притежава военна мощ и правото на самозащита. Тук е мястото да отбележа, че американците се опитват да наложат различни политики на Япония след 1945 г., някои от които са успешни, докато други се провалят. Освен въплътената в самата конституция демократична система, успешни политики са поземлената реформа, която премахва арендната система и разпределя земеделската земя между земеделските производители, както и утвърждаването на юридическите и политическите права на жените. Преобладаващото мнозинство от японците са благодарни, че тези промени им бяха наложени принудително и особено жените, чиито права бяха отвоювани благодарение на неотстъпчивостта на една млада жена Беате Сирота, участник в комисията по изготвяне на конституцията. Японските участници не са съгласни на промени като прехвърляне на суверенната власт от императора на народа, поземлена реформа и предоставяне на права на жените. Но американците не принуждават японците да направят един нежелан избор, а се опитват да им помогнат да вземат правилното решение.
От друга страна, американците не успяват да постигнат други желани от тях промени. Една от тях е разформирането на дзайбацу, крупните индустриални конгломерати, отговорни за финансирането и предизвикването на войната. Дзайбацу са разпуснати официално, но бързо се възстановяват и преструктурират на неформална основа като кейрецу (известните „Сумитомо“, „Мицуи“ и „Мицубиши“), превръщайки се в основа на последвалото японско икономическо чудо.
Освен това както заимстваните, така и наложените правни кодекси в основата на съвременното японско законодателство се прилагат по съвършено различен начин в Япония в сравнение с Европа и Северна Америка. Както други азиатци и за разлика от американците, японците избягват да решават споровете си по съдебен път и броят на адвокатите и съдебните дела на глава от населението намалява през трите десетилетия след края на Тихоокеанската война. Японците много по – често прибягват до арбитраж и неформално решаване на споровете от западняците.
Неуспешни са и усилията за създаване на институционален механизъм за оказване на по – голям демократичен контрол над бюрократичния апарат на Япония и за ограничаване на неговата автономия. Както в Германия, окупационните съюзнически власти се стремят да изчистят администрацията от хора, смятани за военнопрестъпници и ултранационалисти. Но необходимостта да се съхрани една стабилна и добре управляване Япония под натиска на възникващата Студена война прекъсва тези усилия в зародиш. Отстранени са само военновременните министри и заместник – министри, а по – младите бюрократи се изкачват по кариерната стълба, съхранявайки бюрократичните традиции. По този начин и при новата демократична конституция бюрокрацията си остава институцията, ангажирана с вземане на политически решения в Япония. Макар доминиращата Либерално – демократическа партия да контролира разходите и да раздава публични средства на своите поддръжници, тя не успява да проникне и да постави свои хора в бюрокрацията. Случва се по – скоро обратното: огромен брой служители след пенсионирането си (наричано „амакудари“, или „спускане от небесата“) заемат важни политически лидерски позиции и допринасят за тясното сътрудничеството между Либерално – демократическата партия и правителството. Те са едната страна на „железния триъгълник“, включващ бизнес сектора и партията, която доминира японската политика в продължение на две поколения.