Политичестки ред и политически упадък [bg]

При липсата на армия би било напълно възможно Япония да се развие в по – демократична посока в английски стил. След Първата световна война страната преживява период на бурна икономическа експанзия, което води до бързия възход на градската средна класа и високи нива на образование. Този бум приключва през 1920 г. със завръщането на европейските държави на азиатските пазари. Последвалата продължителна рецесия е свързана със създаването и разрастването на профсъюзите, които организират стачки и протести, с възникването на различни марксически и леви политически групи и с консолидирането на индустриалния капитализъм в лицето на крупните индустриални групировки дзайбацу. Нито едно от тези развития не би трябвало непременно да е фатално за демокрацията, тъй като в същото време те протичат и във Великобритания, Франция и САЩ. Ако водещите битки за власт в японския „Диета“ политически партии бяха приели в редиците си тези нови социални играчи, демокрацията би била утвърдена още през 30 – те години на миналия век.

Тази възможност е осуетена от решенията на японските военни, които не се намират в Япония, а в отвъдморските територии на Японската империя. В известен смисъл японският авторитаризъм се заражда по – скоро в Манджурия, отколкото в Токио или в японската провинция. Военноморските сили са огорчени от отстъпките, направени на Великобритания и Съединените щати на Вашингтонската конференция през 1921 – 1922 г. Армията от своя страна се надява да създаде в Манджурия държава в държавата. Нисши офицери от Квантунската армия убиват китайския главнокомандващ Джан Дзолин[65] и след Манджурския инцидент през септември 1931 г. завладяват почти цяла Южна Манджурия. Членовете на правителството в Токио са на различни мнения и не реагират адекватно, а и Конституцията „Мейджи“ не позволява на цивилната власт да контролира военните при никакви обстоятелства. В още по – голяма степен, отколкото в Германия преди Първата световна война, императорът се превръща в заложник на въоръжените сили вместо в техен командир. Това поставя началото на период на растящо политическо насилие, по време на който военните и десните политически фанатици, действащи от името на императора, убиват редица цивилни политици, включително премиерите Хамагучи и Инукаи през 1930 и 1932 г. Радикални офицери правят опит за преврат през 1936 г. и макар той да е осуетен, цивилното правителство е толкова объркано, че не успява да предотврати провокирания от Квантунската армия инцидент на Моста на Марко Поло през 1937 г., поставил началото на пълномащабна инвазия срещу Китай.