Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

— Евреи? Кожодери? — извика крайно учудена госпожа Перманедер. — Но тук става дума за тебе, Том, за тебе!

Изведнъж Томас Буденброк хвърли пенснето на масата пред себе си, така че то се плъзна малко по вестника, и обърна рязко цялата горна половина на тялото си към сестрата.

— За... мене ли? — попита той с устните, без да издаде звук, после добави високо: — Върви да спиш, Тони! Ти си преуморена.

— Да, Том, така ни казваше Ида Юнгман вечер точно когато ние се развеселявахме. Но аз те уверявам, че никога не съм била по-будна и по-бодра, отколкото сега, макар че съм дошла посред нощ, за да ти предам предложението на Армгарда... значи, косвено, на Ралф фон Майбом.

— Добре, аз приписвам това предложение на твоята наивност и на безпомощността на Майбомови.

— Безпомощност? Наивност? Не те разбирам, Томас, уви, невъзможно ми е да те разбера! Предлага ти се възможност да направиш едно добро дело и в същото време най-хубавата сделка в живота си...

— Ах, мила, говориш непрекъснато безсмислици! — извика сенаторът и се дръпна нетърпеливо назад. — Прощавай, но ти с твоята наивност можеше да накараш човека да кипне! Значи, ти не схващаш, че ме съветваш да извърша нещо крайно недостойно, някакви нечисти манипулации?! Да ловя риба в мътна вода! Да ограбя брутално един човек? Да използувам притеснението на тоя чифликчия? Да измамя беззащитен човек? Да го принудя да ми отстъпи на половина цена цялата си реколта, за да мога аз да прибера незаконна печалба?

— Ах, така ли гледаш на тая работа?! — каза госпожа Перманедер, изплашена и замислена, и продължи отново живо: — Не е нужно, Том, съвсем не е нужно да гледаш на въпроса от тая страна! Да го принудиш ли? Но нали той иде при тебе?! Той се нуждае от парите и би желал да уреди тоя въпрос по пътя на приятелството, тайно и безшумно, затова е надушил връзката с нас и затова бях поканена!

— Накъсо казано: той се мами по отношение на мене и характера на фирмата ни. Аз имам традиции. В продължение на сто години ние не сме правили такава сделка и аз не съм наклонен да слагам началото на подобни маневри.

— Разбира се, ти имаш традиции, Том, и аз ги уважавам. Сигурно е, че татко не би се впуснал в такова нещо, ей богу, не! Та и кой твърди това? Но колкото и глупава да съм, зная, че ти си съвсем друг човек, не като татко, че откак ти пое предприятието, там духа съвсем друг вятър и че междувременно направи никои неща, които той нямаше да направи. Да, защото ти си млад и предприемчив. Но все се страхувам, че в последно време ти се поизплаши от някоя и друга несполука... И ако сега не работиш вече с такъв добър успех както по-рано, причината се крие там, че от прекалена предвидливост и плаха добросъвестност пропускаш възможностите за добри печалби...

— Ах, моля те, мило дете, дразниш ме! — каза с рязък глас сенаторът и се заобръща насам-натам. — Да говорим за нещо друго!