Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
— Операцията… — проговаря тя, без да е сигурна към кого точно се обръща. В гласа й прозвучава нотка на отчаяние, но е безсилна да се въздържи. — Беше ли успешна?
За миг сестрата с палавата униформа се поколебава и в очите, които внезапно се отклоняват от нейните, Лизи прочита всичко, от което се страхува. После сестрата я поглежда отново и казва:
— Това е доктор Янцен. Той ви очаква.
3.
След първоначалното объркано примигване Янцен бързо се освестява. Лизи си мисли, че сигурно е типично за лекарите — също за полицаите и пожарникарите. Но не и за писателите. Човек и с ченгел не можеше да му извади дума от устата, преди да е изпил втората си чаша кафе.
Лизи осъзнава, че току-що е помислила за мъжа си в минало време. И цялата настръхна. Следва усещане за лекота, което е едновременно чудесно и ужасно. Сякаш всеки момент ще полети като балон със срязана връв. Ще полети към
(шшшт тихо сега, малка Лизи, шшшт)
някое друго място. Луната, може би. Забива с всичка сила нокти в дланите си, за да не падне.
Междувременно Янцен мърмори нещо на сестрата с палавата униформа. Тя го изслушва и кима:
— И да не забравите да го запишете.
— Преди часовникът на стената да покаже два, ще е готово — уверява, я Янцен.
— По сигурен ли сте, че точно така искате да постъпите? — упорства сестрата.
Лизи си мисли, че какъвто и да е предметът на разговора, медсестрата иска да се увери, че го е разбрала правилно.
— Да — отговаря Янцен, обръща се към Лизи и я пита дали е готова да отидат в изолатора „Олтън“, където е съпругът й.
Тя отговаря утвърдително.
— Добре — казва Янцен. Уморената му усмивка е доста пресилена. — Дано сте с туристически обувки, защото отделението е на петия етаж.
Докато вървят обратно към стълбището, минавайки край ЯНЕС-ТОМАС и ВАНДЕРВО-ЕЛИЗАБЕТ, сестрата с палавата униформа вдига телефона. По-късно Лизи ще узнае, че Янцен й е наредил да се обади, за да изключат системата за изкуствено дишане. В случай, че Скот познае жена си и чуе прощалните й думи. Може би дори да се сбогува с нея, ако Господ му даде последно дъхче, което да излезе от гласните му гънки. По-късно Лизи ще узнае, че свалянето на системата е довело до съкращаване на живота му с часове или минути, но Янцен е преценил, че си струва, тъй като няколко допълнителни часа не са давали надежда за възстановяване. По-късно Лизи ще узнае, че са настанили Скот в отделение, напомнящо онези, в които изолират чумавите. По-късно.
4.
Докато се изкачват по горещото стълбище, Лизи научава, че Янцен не може да й каже почти нищо за заболяването на Скот, защото науката знае много малко. Торакотомията, обяснява и той, не е лечение, а способ за отстраняване на образуващите се течности; съпътстващите процедури пък били за отстраняване на въздуха, попаднал в кухините на плеврата.
— За левия или за десния дроб говорим, докторе? — пита тя и е потресена от отговора:
— И за двата.
5.
Янцен я пита откога датират оплакванията на Скот и дали се е консултирал с лекар „преди настоящото му заболяване да ескалира“. Лизи отговаря, че Скот не е боледувал. Не е имал оплаквания. Имал хрема през последните десетина дни, кашлял и кихал, но нищо повече. Мислел, че е някаква алергия, но не взимал дори алергозан. Тя добавя, че всяка година през късната пролет и ранното лято имал почти същите симптоми.
— Нямаше ли дълбока кашлица? — пита Янцен, когато наближават площадката на петия етаж. — Дълбока, суха кашлица, типична за пушачите сутрин? Впрочем, съжалявам за асансьорите.
— Няма проблем — отвръща Лизи, мъчейки се да не пуфти. — Както ви казах, той наистина кашляше, но много леко. Едно време пушеше, обаче от години не е запалвал цигара. — Замисля се и продължава: — Вярно, че кашлицата му беше малко по-силна последните няколко дни и веднъж дори ме разбуди посред нощ…
— Снощи ли?
— Да. Но пийна вода и кашлицата престана. — Янцен отваря вратата към поредната тиха болнична зала и Лизи го възпира с ръка: — Слушайте, относно снощното литературно четене… Навремето Скот щеше да издържи пет-шест четения дори с температура четирийсет градуса. Тези времена минаха и заминаха преди пет, може би седем години. Убедена съм, че ако Скот наистина е бил болен, щеше да се обади на доктор Мийд, който е декан на Катедрата по английска литература, и да отмени иди… проклетото четене.
— Госпожо Ландън, съпругът ви буквално изгаряше, когато го приехме, температурата му беше четирийсет и един градуса.
В момента Лизи само ужасено и недоверчиво се взира в доктор Янцен, неговото невдъхващо доверие лице на юноша. След време някои неща ще започнат да й се изясняват, фактите, съчетани със спомени, които не са напълно заличени от паметта й, ще оформят цялостната картина.