Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
Гласът не беше на баба, въпреки че жълтото плетено одеяло присъстваше в спомена, а на Аманда. Седяха на една от каменните пейки, радваха се на вечния кораб „Ружите“, който винаги е на котва, но никога не отплава. До този момент Лизи не беше осъзнала колко много си приличат гласовете на майка й и на най-голямата й сестра.
Ставаше дума за някакъв роман. Твоят роман. Романът на Лизи.
Действително ли Аманда беше казала това? На Лизи й се струваше, че всичко е било сън и не може да бъде абсолютно сигурна, но да, така беше.
И одеялото. Само че…
— Само че той го наричаше афган — изрече тихо. — Наричаше го афган и казваше, че е бума. Не беше гума, пума или кома — бума.
— Лизи — провикна се Аманда от другото помещение.
— Каза ли нещо?
— Просто разсъждавах, на глас, Манда.
— Нали знаеш кои си говорят сами? — подхвърли Аманда и отново настъпи мълчание, нарушавано само от саундтрака към филма. Лизи си каза, че май си спомня всяка реплика, всеки откъслек пукаща музика.
„Ако си ми оставил роман, Скот, къде е? Готова съм да се обзаложа, че не е тук, в кабинета. Не е и в обора — там има само лъжливи буми като «Айк се завръща».“
Това не беше съвсем вярно. В обора я чакаха поне две истински находки: сребърната лопатка и кедровата кутия на Доброто мамче, пъхната под бременското легло. С „красотата“ в нея. За това ли говореше Аманда?
Според Лизи — не. В онази кутия имаше роман — техният роман — „Лизи и Скот, сега сме двама“. Кой беше нейният роман и къде се намираше?
И в тази връзка… къде беше Черният принц на инкунксите?
Нямаше вест от него на телефонния секретар на Аманда, нито тук. Записано бе само съобщение от полицай Олстън:
„Госпожо Ландън, бурята е причинила доста щети в града, особено в южната част. Някой — може би аз или Дан Боукман — ще намине у вас при първа възможност. Междувременно ви напомням да заключите вратите и да не пускате непознати. Карайте ги да си свалят шапките или качулките дори ако това означава да се наквасят здравата? Не оставайте без мобилен телефон. Помнете, в случай на нужда, трябва само да натиснете «бързо избиране» и бутон номер едно. Обаждането ви ще бъде прието от полицейския участък.“
— Велико! — беше коментарът на Аманда. — Кръвта ни още няма да е съсирена, когато пристигнат тук. Може би това улесни ДНК-тестовете им.
Лизи не отговори. Нямаше никакво намерение да остави шерифа на Касъл Каунти да се оправя с Джим Дули. Що се отнася до нея, Дули можеше да си пререже гърлото с нейната отварачка.
Лампичката на телефонния секретар в „кабинета“ проблесваше, на екранчето за приети съобщения беше изписана цифрата 1. Лизи натисна „плей“ и чу трисекундно мълчание, тихо поемане на дъх и връзката прекъсна. Можеше да е грешка, хората непрекъснато правеха грешки и затваряха телефона, но тя знаеше истината.
Да. Бил е Дули.
Лизи отново седна на стола, прокара пръст по ръкохватката на патфайндъра, взе го и отвори барабана. Беше съвсем лесно, щом свикнеш. Зареди и пак затвори барабана, който изщрака тихо, но зловещо.
В съседната стая Аманда се смееше на филма. Лизи се поусмихна. Не вярваше, че Скот е планирал това в точния смисъл на думата, той не планираше дори книгите си, колкото и сложни да бяха сюжетите им. „Да измислям сюжета — бе казал той, — ще ми отнеме цялото удоволствие.“ Твърдеше, че за него писането на книга е като да открие в тревата ярко оцветена нишка и да я проследи, за да види докъде ще го отведе. Казваше, че понякога нишката се оказва скъсана и стигаш до под кривата круша. Но понякога — ако си късметлия, ако си смелчага, ако упорстваш — стигаш до истинско съкровище. Съкровището беше самата книга, а не парите, които получаваш за написването й. Лизи предполагаше, че Роджър Дашмиел и подобните нему няма да го повярват, а разните Удбодевци бяха убедени, че писането е нещо по-величествено, по-възвишено, но тя беше живяла със Скот и му вярваше. Писането на книга беше лов на буми. Това, което Скот никога не й беше казвал (но тя май винаги си го е знаела), беше, че ако нишката не се скъса, тя неизменно води към брега. Към езерото, където всички отиваме, за да утолим жаждата си, да хвърлим мрежите си и понякога да се удавим.
Знаел ли е? Знаел ли е, че това е краят?
Лизи се поизправи и се опита да си спомни: не беше ли я разубедил Скот да не го придружава на лекцията му в Прат, малък, но много престижен университет с хуманитарна насоченост, където за пръв и последен път той бе чел откъси от „Тайната сълза“? Мъжът й бе колабирал на приема след литературното четене. Деветдесет минути по-късно тя летеше към Прат, а един от гостите на приема — сърдечно-съдов хирург, завлечен там от жена си — го оперираше, опитвайки да го спаси или поне да го стабилизира, докато го закарат в по-голяма болница.