Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Фургоните на Кадийр затрополяха по каменния път. Мулетата, подредени в дълга колона, напрягаха вратове в безнадеждно усилие да не изостанат от айилците. Четири дни им бяха нужни, за да преодолеят резките извивки на прохода, а Ранд явно възнамеряваше да навлезе колкото може по-надълбоко в Кайриен през няколкото часа дневна светлина, които им оставаха. Моарейн и Лан яздеха с фургоните; не пред тях, нито дори успоредно на приличащата на кутийка бяла къща на колелета на Кадийр, а до втория фургон, в който покритият с платнище силует на каменната рамка на врата — тер-ангреал — стърчеше над останалия товар. Част от товара беше грижливо увита в чергила или прибрана в сандъци и каци, които Кадийр беше домъкнал в Пустошта със стоката си, докато друга просто беше напъхана където й се намери място — странни фигури от метал и стъкло, червен кристален стол, две статуи с детски размери на гол мъж и жена, костени пръчки и още какви ли не неща от странна черна материя с всевъзможни размери. Какво ли не, включително неща, които Егвийн не можеше и да опише. Моарейн беше използвала и най-малкото кътче за тези предмети във всички фургони.
На Егвийн й се искаше да разбере защо Айез Седай беше толкова загрижена точно за този фургон: навярно никой друг не беше забелязал, че Моарейн му отделя повече внимание, отколкото на всички други взети заедно, но тя го забеляза. Не че се надяваше да разбере. Наскоро установеното равенство между нея и Моарейн се оказа само проява на нежност, нещо, което тя бе разбрала, когато й зададе същия въпрос в сърцевината на прохода, а освен това й беше казано, че въображението й е твърде развинтено и че ако разполага с време за губене в шпиониране на Айез Седай, може би Моарейн ще помоли Мъдрите да усилят обучението й. Тя се извини от все сърце, разбира се, и меките й слова, изглежда, подействаха. Амис и останалите не й отнемаха повече време през нощите, отколкото досега.
По пътя откъм нейната страна притичаха стотина Таардад Фар Дарейз Май, с леки отскоци, с увиснали була, но готови да бъдат нахлузени, и с пълни колчани на бедрата. Някои носеха роговите си лъкове в ръце, други ги бяха прибрали в кожените калъфи на гърбовете си. Копията и щитовете в ръцете им се полюшваха в ритъм с бяга им. Зад тях дузина гай-шайн в белите си роби дърпаха товарните мулета и се мъчеха да не изостанат. Една обаче беше в черна, а не бяла роба, Изендре. Мъчеше се най-много от всички. Егвийн успя да различи сред тях Аделин и още две три други от онези, които бяха пазили шатрата на Ранд в нощта на атаката. Всяка от тях стискаше и по една кукла — грубо направена кукла, облечена в поли и с бяла блузка; лицата им изглеждаха по-каменни от всякога, все едно се правеха, че изобщо не носят такова нещо.
Тя не знаеше за какво беше това. Девите, които бяха пазили тогава, дойдоха на група да се срещнат с Баир и Амис, след като смяната им беше свършила, и прекараха доста време с тях. На следващата сутрин, докато лагерът все още се разтурваше в предутринната сивота, те бяха започнали да правят тези кукли. Не можеше да ги попита, естествено, но сподели учудването си с една златокоса Томанеле от септата Серай, на име Майра, и жената й каза, че било за да им се напомня, че вече не са деца. Тонът й даде да се разбере, че не иска да говори повече. Една от Девите, носещи кукла, не беше повече от шестнадесетгодишна, но самата Майра беше поне на годините на Аделин. Всеки път, когато Егвийн си помислеше, че вече разбира айилските нрави, нещо ново й доказваше, че все още не знае нищо.
Въпреки волята й очите й я теглеха назад към прохода. Редицата от колове все още си беше там, почти видима, от единия стръмен склон до билото на другия, с изключение на пролуката, която айилците бяха изритали по пътя си. Куладин беше оставил ново послание — мъже и жени, набучени на колове пред пътя им, стояли там мъртви от седем дни. Високите стени на Селеан бяха прилепени към хълмовете от дясната страна на прохода и над тях не се виждаше нищо. Моарейн й каза, че градът представлявал бледа сянка на някогашната си слава, но все пак беше забележителен и много по-голям от Тайен. Нищо обаче не беше останало от него. Нито някой от жителите му беше оцелял — освен отведените от Шайдо, — макар че някои вероятно бяха избягали по места, които бяха сметнали за безопасни. По тези хълмове беше имало ферми: по-голямата част от източен Кайриен бе изоставена след Айилската война, но един град винаги имаше нужда от ферми наоколо, за да го изхранват. От почернелите каменни стени на фермерските къщи стърчаха осаждени комини; тук се мяркаха овъглени греди над каменна плевня, там обор и къща се бяха сринали от опустошителния пожар. Хълмът, на чието било тя седеше върху седлото на Мъгла, доскоро беше бил пасище; край оградата му в основата на хълма все още бръмчаха ята мухи над гнилите останки от касапницата. Нито едно животно не бе оставено в нито едно пасище, нито една кокошка не щъкаше из дворовете. Ечемичените ниви бяха овъглени като изгорени стърнища.