Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Куладин и Шайдо бяха Айил. Но такива бяха и Авиенда, както и Баир, Амис и Мелайне, и Руарк, който често й казваше, че му напомняла за една от дъщерите му. Бяха отвратени от опустошенията, но въпреки това, изглежда, всеки смяташе, че са само малко повече от онова, което дървоубийците заслужават. Навярно единственият начин наистина да опознаеш айилците беше да се родиш Айил.
Тя хвърли последен поглед към разрушения град и бавно заслиза към грубата каменна ограда, мина през портичката и по навик се наведе да окачи кожената каишка, задържаща вратата. Цялата ирония беше в това, че според Моарейн Селеан бе могъл да премине на страната на Куладин — ако Куладин им беше дал възможност да избират, разбира се.
Тя препусна по широкия път, докато не настигна Ранд, днес облякъл червеното си сетре, Авиенда, Амис и още тридесетина Мъдри, които познаваше съвсем бегло, с изключение на другите две сънебродници. Мат с неговата широкопола шапка и копието с черната дръжка също бе там, и Джайсин Натаил, преметнал на гръб кожения калъф с арфата и стиснал пръта на аленото знаме, плющящо на вятъра. Забързани от двете им страни айилци ги подминаваха, защото Ранд яздеше бавно — разговаряше с вождовете на кланове. С поли или без поли, Мъдрите преспокойно можеха да изравнят крачка с подминаващите колони, ако не бяха се залепили за Ранд като борова смола. Те почти не погледнаха Егвийн — бяха наострили очи и уши към Ранд и шестимата вождове.
— И който и да премине след Тимолан — говореше с решителен тон Ранд, — да му се каже същото. — Каменните кучета, оставени да наблюдават в Тайен, бяха дошли да докладват, че Миагома са навлезли в прохода предния ден. — Дошъл съм да спра Куладин да опустошава тази земя.
— Сурово послание — каза Баел. — За нас също, ако смяташ, че не можем да си вземем петината. — Хан и останалите, дори и Руарк, закимаха.
— Петината ви давам. — Ранд не повиши глас, но думите му прозвучаха като забивани пирони. — Но и частица от това да не бъде храна. Ще живеем от онова, което можем да си намерим — диво, уловено или купено, ако се намери някой да продава храна — докато не накарам тайренците да увеличат доставките от Тийр. Ако един човек само вземе и петак повече от петината, или къшей хляб, без да го е платил, ако изгори и една колиба, защото принадлежала на дървоубиец, или убие човек, който не се е опитал да го убие, ще бъде обесен, който и да е той.
— Тежко е да кажеш такова нещо на клановете — каза Деарик почти толкова твърдо. — Аз дойдох да следвам Оня, що иде със Зората, а не да кътам някакви си клетвопрестъпници. — Баел и Джеран си отвориха устата, сякаш да го подкрепят, но всеки от тях забеляза другия и стисна зъби.
— Запомни добре какво казах, Деарик — заяви Ранд. — Аз дойдох да спася тази земя, а не да я съсипвам повече. Това, което казах, важи за всеки клан, включително Миагома и всеки друг, който ни последва. За всеки клан. Всички да го запомнят добре. — Този път никой не проговори и той смуши Джейде-ен напред.
Егвийн си пое дъх. Всеки от вождовете беше достатъчно възрастен, за да му бъде баща и повече, те бяха водачи на своите хора като същински крале, колкото и да го отричаха, предводители, закалени в битките. А той едва до вчера беше момче, при това не само на възраст, младок, който по-скоро молеше и се надяваше, отколкото да командва и да очаква, че ще му се подчиняват. Напоследък се променяше все по-бързо и тя трудно успяваше да го догони. Добре щеше да бъде, ако успееше да задържи тези мъже да не правят с другите градове това, което Куладин беше направил с Тайен и Селеан. Така си каза. Но съжаляваше, че той не може да го постигне, без да показва с всеки изминал ден все повече високомерие. Колко ли оставаше, докато поиска и тя да му се покорява така, както Моарейн? Или всички Айез Седай? Надяваше се, че е само високомерие.
Дощя й се да си поговори с някого, затова измъкна единия си крак от стремето и се наведе да подаде ръка на Авиенда, но айилката поклати глава. Явно не й се яздеше. А може би и всички тези Мъдри, крачещи плътно една до друга, я караха да изпитва неохота. Някои от тях нямаше да се качат на кон или на кола, дори и двата им крака да са счупени. С въздишка Егвийн скочи на земята и поведе Мъгла за юздите, оправяйки раздразнено полите си. Меките, високи до коляно айилски чизми, които носеше, изглеждаха удобни, и бяха, но не и за толкова дълго вървене по тази твърда неравна настилка.