Ковачница на мрак

— Тогава нека да те попитам, татко. Как изобщо би могъл да видиш всичко това, ако не ми го даваш?

— Все още не разбираш, нали?

— Защото предлагаш само за да си го вземеш обратно!

— Само командирите ли познават страха? А сакатият вдовец, който повече не може да издържа семейството си? Или вдовицата с твърде многото деца, които трябва да изхрани? А самотният скитник, прекарващ нощта без подслон, докато вълците дебнат наоколо? А сломеният духом, който трябва да стане и да посрещне всяка сутрин, когато всякаква любов е мъртва и всякаква надежда е изгубена? Кажи ми, кой не живее без страх?

— Татко, нищо не ми даваш с тези думи. Пред какви страхове съм се изправял, след като си ме държал заключен тук, вместо да яздя с теб и войниците ти?

Урусандер въздъхна.

— Ще познаеш войнишкия страх, като ти дойде времето, Оссерк. Никога не съм се съмнявал в куража ти с меча в ръка и усета ти за самосъхранение в битка.

Дори една похвала от баща му можеше да жили, изречена така. Ала преди да е успял да намери отговор, баща му продължи:

— Оссерк, защо изобщо си въобрази, че бих ти дал легиона?

Въпросът го удари като юмрук в гърдите. Оссерк усети, че коленете му се подкосиха, и едва не се олюля.

— Но… Хун Раал каза…

Урусандер повдигна вежди.

— Хун Раал? Той е като куцо псе, което непрекъснато се вре в краката ми. Той е Исгин — разбира се, нищо не прави, освен да души в петите ми за някоя троха, която може да намери. Исгин копнеят да се върнат в двора, а той е най-близкият от рода им до това и несъмнено си въобразява, че е почти на ръка разстояние. Заминал е да отнесе вестта на Майка Тъма? Търси пряка аудиенция с нея? — Урусандер поклати глава. — Пияница с надуто пиянско самомнение — Бездната знае, пияниците се мислят за умни и мерят силата на своя ум по гениалността на обясненията си. Разбира се, първите глупаци, които заблуждават, са самите те. Никаква аудиенция няма да има с Майка Тъма. Не и за капитан Хун Раал.