Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
При тези дръзки твърдения видя в ума си лицето на баща си и разочарования му поглед, и баща му каза:
„Сам ли, сине? Не ме ли слушаше? Страховете ти ще тичат с теб, ще вият като глутница вълци и ще искат да те повалят. Единствената истинска самота, за всеки мъж, за всяка жена, за всяко мислещо същество, е смъртта.“
— Знам това — прошепна той в отговор, вдигна глава и избърса сълзите от бузите си. — Знам това. Нека вълците ме обкръжат — ще ги избия всичките, един по един, всичките.
Главата му пулсираше. Беше гладен, но можеше само да лежи върху рулата плат, затворил очи. Болката имаше своите зъби, остри и жадни, и те се забиваха дълбоко в него. Къс по къс, можеха да го разкъсат — добре дошли бяха за всичко, което лежеше тук, докато не останеше нищо.
Черупката я нямаше вече, разбита от един стар мъж, който се бе опитал да го убеди, че килията е палат и затворът е дар. Дори Хун Раал го беше излъгал. Хун Раал, обект на презрение от страна на мъжа, чийто живот беше спасил. Чудно ли беше, че глупакът се напиваше до безсъзнание?
„Но той е много зает, татко. Говори от твое име. Тази част беше лесна, след като трябваше само да запълва мълчанието. Ти не знаеш, но той е разчертал цялото ти бъдеще. Отстъпил си му всякакъв избор, скъпи ми татко.
Радвам се, че не вдигна знамето. Легионът вече не е твой, макар ти все още да не знаеш това. Но ще тръгне на марш в твое име. Това е достатъчно.
Идват промени. Промени за всички ни.“
През следващите два дни Оссерк отбягваше баща си и се хранеше в покоите си. Събра всичко, което щеше да му трябва, избра си два меча, единия — стогодишен иралтански: тази ковачница, съперничеща на Хуст, беше унищожена от форулканите, фамилията бе избита и крепостта опожарена. По-късно всичките им мини бяха иззети в поредния пример за ненаситната алчност на Хенаралд. Оръжието му беше дар от Хун Раал и беше изработено изкусно, с елегантност, с която не можеше да се сравни никое оръжие на Хуст. Оссерк никога не го беше използвал на тренировки, макар че мечът му за упражнения бе съвършено копие в баланс, обхват и тегло. Другият му меч беше от вторична фамилна ковачница, собственост на Хуст, но със задача да прави оръжия за легиона на Урусандер. Беше прост, но удобен и резецът му се поддържаше добре, макар че дръжката на два пъти беше сменяна след пропукване около ръкохватката.
Много ветерани твърдяха, че Хуст преднамерено са снабдявали легиона на Урусандер с по-долнокачествени оръжия, но това беше предмет на предпазливо мърморене в казармите, след като лорд Урусандер, щом чу това мнение, бе проявил рядка за него невъздържаност, като публично бе разжалвал офицер, изразил такова съмнение.
Оссерк вярваше на войниците, макар че освен предпазителя легионерският му меч нямаше никакви недостатъци в изработката. В желязото нямаше калаени примеси и оръжието беше впечатляващо вярно на предназначението си.
В добавка към тези оръжия си избра ловен нож, кама и три копия. Бронята, на която се спря, не беше пълен комплект: сребърният филигран привличаше погледите на крадците, а освен това беше твърде тежък за бойния му стил. Затова предпочете дебела, но гъвкава кожена ризница с метални пъпки над бедрата, за да придърпват тежестта надолу. Беше боядисана в черно и беше подсилена под кожата на раменете и на тила с железни ивици, свързани с подплатата на вътрешния слой. Тежко обкованите с метални пъпки ръкави свършваха на лактите, където се свързваха с дебели ремъци за лакътните предпазители, които бяха от същата черна кожа, но пристегнати с оголено желязо. Над всичко това носеше сиво наметало, тъй като кожата на бронята му не понасяше добре слънцето.
Шлемът, който си избра, представляваше лека шапка от синкав метал с предпазител от стоманени брънки на врата и лицето.
Две камбани след полунощ на третата нощ отнесе снаряжението си до конюшните, като използва странични коридори, за да избегне главните помещения, където можеше да обикаля някой страж. Беше изпълнил молбата на Хун Раал. Донесъл беше вестта за Витр. Отговорностите му бяха приключили и каквото и да се случеше тепърва в Куралд Галайн, той нямаше да играе никаква роля в него. Всъщност престанало беше да го интересува.
Стигна до конюшните, без да го види никой, и веднага се зае да оседлае двата си коня. Бяха им сменили подковите след завръщането му и той отдели малко време да огледа работата. Доволен, натовари лагерното си снаряжение на широкия гръб на Нет, заедно с две от копията и легионерския меч. От този миг щеше да носи иралтанското оръжие.
Изведе животните навън и се метна на бойния си кон. Животните бяха неспокойни, докато прекосяваха двора. При портата се появиха двама стражи.