Ковачница на мрак

— Може би искате да си помисли така — той и другите, милорд. И с това да го направите за присмех. И мен.

Оссерк реши, че младата жена е своенравна. Но това само я правеше по-привлекателна.

— Нима ще бъда предизвикан в земите на баща ми? От някое селско момче? Толкова ли не ти вярва, че да си въобрази, че не си могла да устоиш на чара ми?

— Милорд, вие сте синът на лорд Урусандер.

— И изобщо не ми липсват насладите с жени, както би трябвало да знае много добре!

— Също така знае, милорд, за вашата ненаситност и вашата смелост.

Оссерк изсумтя. Усети как усмивката се върна на лицето му, но този път беше доволна.

— Изглежда, имам репутация значи.

— Будите възхищение, милорд. И може би малко завист у някои млади мъже.

— Ще яздим един до друг, Ренар, а ако младият ти любим се появи, ще му поговоря да се успокои. В края на краищата не сме направили нищо неприлично, нали?

— Вие сте изключително любезен, милорд.

— И няма защо да се боиш, че не е така. Като доказателство за това настоявам да ме наричаш Оссерк. Аз съм син на баща си, а ние сме смирени пред скромните привилегии, които притежава семейството ни. Всъщност — продължи той, щом подкараха в лек тръс по пътя, — поемаме много сериозно отговорностите, което, изглежда, е твърде рядка добродетел сред знатните. Но пък ние не сме благородници, нали? Ние сме войници. Това и нищо повече.

Тя не отвърна нищо, но той изпита удоволствие от мълчанието й — подсказа му, че слуша всяка негова дума.

— Ще кажа на любимия ти, че трябва да се гордее с това, че е спечелил любовта ти, Ренар. Бездната знае, аз съм твърде своеволен и бъдещето ми е твърде несигурно, а освен това нямам и свобода в такива неща. За мен бракът ще е политически и след това ще има заложници, длъжности, назначения в гранични гарнизони и разни такива неща. Виждам бъдещето си в служба на кралството и съм се примирил с това.