Ковачница на мрак

— Не е въже, нито гарота.

— Да. Ръце са направили това.

— Не ръце, сержант. Една ръка.

Хората наоколо замърмориха.

Серап се изправи.

— Силен мъж трябва за това. Виждам ножница на колана му, но ножа го няма.

— Намерен е на десетина крачки встрани, лейтенант — каза Йелд.

— Кръв по него?

— Не. Но вижте ръцете му — изглежда, се е борил.

— Някой с насинено лице в тази тълпа? — подметна уж на шега Серап и огледа тълпата. — Не. Щеше да е твърде лесно.

— Някой да е виждал Ренар? — обади се някой.

— Коя е Ренар? — попита Серап.

— Момичето, което е задирял — отвърна Йелд. — Доколкото разбирам.

— Милик я задиряше и се канеше да се жени за нея — рече някой друг.

— Къде живее тази Ренар?

Йелд посочи една груба каменна къща в западния край на улицата, близо до портата Десятъка.

— Пратихте ли да я повикат?

— Лейтенант, тя е дъщеря на Гурен. Гурен беше женен за капитан Шелас.

— И?

— И не обича легиона. Нито бившите легионери. Съмнявам се, че бихме могли да влезем.

— Но трябва да й се каже, сержант. Дори само от приличие.

— Предполагам, че знае, лейтенант. Всички говорят цяла сутрин само за това.

Серап се върна при коня си, махна на Йелд и му заговори тихо:

— Това да не е работа на Гурен? Момчето — Милик — да не е изнасилило дъщеря му, как мислиш? Да я е пребил?

Йелд се почеса по брадата, забил очи в земята.

— Гурен е избухлив. И беше ковач някога — още върши работа, стига да не е за Вата или легиона. Но никой не иска да загуби ковач, нали така? В това градче той е единственият, който не работи денонощно за лорд Урусандер. Признавам, след като вече живея тук, никак не ми се ще да дразня гнездо на оси…

— Чирак на зидар е убит на улицата, сержант.

— И никой не гледа към Гурен. Това е проблемът.

— Какво искаш да кажеш?

— Чух от един от снощните стражи при Висока порта, че Оссерк излязъл две камбани след полунощ, с резервен кон и багаж. Не се е върнал, а има и още по-лошо.

— Кое?

— Ясни конски следи по улицата и около трупа. Прясно подковани копита, точно както бяха конете на Оссерк. Оссерк е може би най-силният мъж, когото познавам, лейтенант. Като вземеш всичко това и го добавиш към слуховете отпреди няколко дни, че Ренар се върнала късно от потока — по същия път, по който Оссерк минал по-рано заранта… е, разбирате, засега слуховете са само слухове и още е пълно със загадки. Гнездо на оси е, откъдето и да го сриташ.

Серап изруга тихо.

— Онзи пазач на портата говори ли?

— Само с мен.

— А конските следи?

— Мернах ги, след като чух, че момчето на Урусандер е излязло. Но не мисля, че ги е забелязал някой друг. Пообикалях доста с коня напред-назад и прикрих дирята около тялото. Разрових я, искам да кажа.

— Знам какво искаш да кажеш — сопна се тя раздразнена. — Лорд Урусандер уведомен ли е за всичко това?

— Още не. Канех се да тръгвам, когато пристигнахте.

— Би могъл да очистиш Гурен от подозрения, като го накараш да постави лявата си ръка около врата на мъртвия — да видиш дали отпечатъкът съвпада.