Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Като стигнете Даркмоор, намери Оуен Грейлок — каза Ерик на Натан. — Той ще ви намери безопасно място да отседнете.
Кити стана и Ерик подкара коня си достатъчно близо до фургона, за да може да я прегърне. Притиснаха се безмълвно, после Ерик я пусна. Натан плесна с юздите и конете потеглиха. Ерик седеше в седлото и гледаше как животът му си отива. Майка му; мъжът й, рядко добър и чудесен човек; Мило, единственият човек близо до понятието за баща в детството му; Розалин, която чувстваше толкова своя сестра, колкото ако я беше родила майка му; и Герд, неговият племенник, въпреки че малцина знаеха това. И най-удивителното — Кити, слабата девойка, която значеше за него повече от всичко на света.
Фургонът се скри в изпадналия в треска град. Други градски хора товареха вещите си във фургони, в каруци или ги стягаха във вързопи, които щяха да носят на гръб, подготвяйки се да напуснат домовете си. Отнасяха всичко, което можеше да е важно за едно домакинство: сечива, семена, калеми от най-плодородните лози, книги и свитъци, покъщнина. Семейството на Рудолф беше успяло да разглоби пекарницата и бе взело всички чаркове — железните врати на пещта, плоските лопати и ръжени — и всичко друго по-ценно; бяха оставили само празната каменна пещ и няколко дървени рафта.
Някои от хората бяха натрупали всичката си покъщнина по каруци, коли и фургони, или с каквото там разполагаха, докато други награбваха само ценните неща, като изоставяха трупаните с години мебели, дрехи и други домакински неща, пожертвани в името на скоростта. Някои вече тръгваха, подкарали малки стада овце, кози или добитък или понесли кафези с кокошки, патки и гъски.
Войниците вече заемаха позициите, определени месеци преди Ерик да дойде тук. Той потисна чувството за лична загуба, което го бе обзело, и насочи вниманието си към защитата на родния си град.
Премисли всичко, което му бе заповядал Грейлок, и благодари на боговете, че генералът и капитан Калис се бяха оказали толкова съобразителни. Знаеше, че тук скоро ще започне най-отчаяното сражение след падането на Крондор.
Всичко, което Ерик бе чел в библиотеката на рицар-маршал Уилям, дебело подчертаваше едно и само едно: войната е нещо изплъзващо се, непредсказуемо и онези, които са най-добре подготвени за всякакъв развой и за всяко обстоятелство, онези, които могат да използват всяка възможност, имат най-добър шанс да оцелеят.
Точно по този начин мислеше Ерик в последните дни: оцеляване. Не победа, а просто да се издържи повече от врага. Нека те първи да умрат — това беше всичко, за което се молеше. И знаеше, че ако му убегне някоя подробност от подготовката, то няма да е защото не е положил усилие.
Обърна коня си и го подкара, за да Провери първата защитна линия.
Мъжете копаеха яростно и издигаха бруствера през прохода западно от Рейвънсбърг. Брадви кънтяха в следобедния пек, падаха дървета. Ерик отри чело и погледна към горещото слънце. В ден като този беше трудно да се мисли за сняг. Въпреки това знаеше, че в планините на родната му провинция зимата ще дойде след около месец. Придобитите инстинкти му подсказваха, че тя вероятно ще е късна и лека. Видът на растенията и поведението на животните му говореха, че ще минат почти два месеца преди да падне дебел сняг, а може би и три.
Ерик помнеше годината — беше на не повече от шест, когато цяла зима не падна никакъв сняг; само малко лапавица, която бързо се стопи.
Реши да престане да се тревожи за времето и да съсредоточи вниманието си върху неща, над които можеше да упражни някакъв контрол. Към него идваха двама ездачи — един от юг, а другият от запад.
Ездачът от запад пръв стигна до него и отдаде чест.
Носеше униформата на крондорския гарнизон, оцапана с кръв и мръсна.
— Капитане — каза войникът. — Скочи ни един сааурски ескадрон. Зелените копелета ни изпосякоха, преди да успеем да се организираме. — Той погледна през рамо, сякаш очакваше врагът всеки момент да се появи в галоп. — Изглежда, ги е страх от нашите пиконосци, затова гледат да удрят по леката конница и пехотата. Все едно, аз се измъкнах. Смятам, че ще прегрупират предните си части и ще са тук до утре привечер или вдругиден призори.
— Добре. Иди в града, нахрани се и си почини. — Ерик се огледа. — Не мисля, че в бъдеще ще ни трябват повече съгледвачи, тъй че утре се представи на първия ми сержант Харпър. — Ерик се усмихна. — Той ще ти намери работа.
Първият ездач тръгна и в същия момент вторият дръпна юздите пред Ерик и отдаде чест. Носеше униформата на Първопроходците.