Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Ударени сме — каза спокойно Холдън. — Изхвърлям атмосферата. Надявам се, че всички сте си нахлупили здраво шапките.
Когато Холдън изключи подаването на въздух, звуците в кораба заглъхнаха, докато накрая Боби чуваше само собственото си дишане и тихото съскане на радиото в шлема си.
— Уха — извика Еймъс. — Три попадения. Малки проектили, вероятно от отбранителни оръдия. Успяха да минат през нас, без да улучат нищо важно.
— Минаха през стаята ми — обади се ученият, Пракс.
— Бас държа, че са те събудили — каза весело Еймъс.
— Напълних гащите — призна Пракс без никакъв помен от хумор.
— Тишина — нареди Холдън, но в гласа му нямаше гняв. — Не говорете по този канал, моля.
Боби остави мислещата част на мозъка си да следи размяната на реплики. Тази част и без това не ѝ трябваше в момента. Другата, която бе обучена да прехваща мишени и да изстрелва торпеда, работеше и без нейната намеса. Сега гущерът в подсъзнанието ѝ командваше нещата.
Не знаеше колко торпеда е изстреляла, когато изведнъж блесна ярка светлина и екранът почерня за момент. Когато се включи отново, един от разрушителите на ООН беше разкъсан на две и въртящите се парчета се раздалечаваха бързо, оставяйки след себе си рядък облак газ и дребни отломки. Някои от тези точици, излитащи от разбития кораб, навярно бяха земни моряци. Боби изтласка тази мисъл. Гущерът ликуваше.
Унищожаването на първия кораб на ООН наклони везните и след броени минути останалите пет бяха тежко повредени или унищожени. Един земен капитан прати зов за помощ и моментално даде сигнал, че се предава.
Боби погледна към дисплея си. Три земни кораба бяха унищожени. Три тежко пострадали. Марсианците бяха загубили два разрушителя и един от кръстосвачите им бе сериозно повреден. „Росинант“ имаше три дупки от куршуми, които му бяха изпуснали въздуха, но никакви други щети.
Бяха победили.
— Мама му стара — възкликна Алекс. — Капитане, трябва да си вземем една такава.
На Боби ѝ трябваше известно време, за да осъзнае, че говори за нея.
— Имате благодарностите на правителството на ООН — казваше Авасарала на марсианския командир. — Или поне на тази негова част, която ръководя аз. Сега отиваме на Йо да взривим още малко кораби и може би да предотвратим апокалипсиса. Искате ли да дойдете?
Боби отвори частен канал към Авасарала.
— Вече всички сме предатели — подхвърли тя.
— Ха! — отвърна старицата. — Само ако загубим.
44.
Холдън
Отвън пораженията по „Росинант“ почти не личаха. Трите куршума на отбранителните оръдия на един от земните разрушители го бяха улучили малко пред лазарета и след кратко диагонално пътуване бяха излезли през работилницата две палуби по-надолу. По пътя един от тях бе минал през две каюти на жилищния отсек.
Холдън очакваше дребният ботаник да е психическа развалина, особено след шегата му, че е напълнил гащите. Но когато след битката отиде да провери как е, остана изненадан от небрежното му свиване на рамене.
— Беше доста стряскащо — каза той.
Холдън лесно би могъл да отдаде това на шока. На отвличането на дъщерята на Пракс, последвано от месеците живот на Ганимед, докато социалната структура там се разпадаше. Лесно би могъл да види в спокойствието му предвестник на тотален умствен и емоционален срив. Господ му бе свидетел, че този човек беше губил самообладание няколко пъти, и то предимно в доста неподходящи моменти. Но подозираше, че има нещо повече от това. Пракс бе движен от неотклонен стремеж напред. Вселената можеше да го поваля отново и отново, но освен ако не бе мъртъв, той пак щеше да се изправя и да продължава към целта си. Холдън си помисли, че вероятно е бил добър учен. Такъв, който се въодушевява от дребните победи, не се смущава от неуспехите и продължава да тъпче упорито напред, докато стигне там, накъдето се е запътил.
Дори сега, само часове след като едва не бе срязан на две от свръхскоростен проектил, Пракс се намираше долу с Наоми и Авасарала и запечатваше дупките във вътрешността на кораба. Не го бяха молили. Той просто бе станал от койката си и се бе включил в работата.
Холдън стоеше над едно от входните отвърстия на куршумите във външната обшивка. Малкият проектил бе оставил идеално кръгла дупка, почти без никакво нащърбване по краищата. Бе минал през петсантиметровата броня от свръхяка сплав толкова бързо, че дори не я бе огънал.
— Намерих я — каза Холдън. — От нея не излиза светлина, значи трябва вече да са я запушили отвътре.
— Идвам — отзова се Еймъс и затрополи по корпуса с магнитните си ботуши, стиснал в ръка оксижен. Боби го следваше в бойния си скафандър, понесла големи листове материал за кръпки.