Шпионите на Собек [bg]

Съдията и охраната му се бяха върнали бързо в Тива, където ги очакваха още смъртни случаи сред меджайските съгледвачи, без да има никаква улика за това, какво или кой ги беше отровил. Същевременно Валу беше подложил на жесток разпит аритите, заловени в Карнак. При завръщането си Амеротке посети Дома на оковите, но въпреки изкусните умения на своите палачи Валу не беше успял да изтръгне нищичко от тях. Съдията нямаше друг избор, освен да произнесе смъртната присъда, а после да присъства и свидетелства на изпълнението на наказанието. Отпи още една глътка вода. Да, победата на Хатусу в Делтата със сигурност беше помрачена от разрастващата се криза, но имаше дори и нещо още по-лошо. Имотеп, някогашен служител на Тутмос I, бивш началник на Шпионите на Собек, който бе воювал срещу аритите в Нубия, беше намерен удушен в имението си, без да има никаква следа за това, как убиецът е успял да проникне в стаята при него. Още по-странни от това бяха докладите за голия неидентифициран труп, открит в градината на Имотеп, също удушен с прокълнатата червена кърпа, използвана от аритите. Ето такива мистерии очакваха Амеротке веднага щом се завърна в Тива.

Съдията бе стигнал до едно категорично заключение. Той бе убеден, че причинителят на настоящите проблеми се е притаил в Тива. Някой предумишлено всяваше хаос, безпокойство и смут, при това с блестящ успех. Бе нападната Хатусу! Духът на меджаите беше сломен. Лоялни нубийци бяха арестувани. Емисари и куриери, пратени на юг, изчезваха, сякаш се изпаряваха във въздуха. Последното беше наистина опасно, защото рушеше комуникацията на Божествената с Нубия. Амеротке надигна меха и навлажни лицето си. Зарея поглед в пустинята. Вятърът довя слаб пронизващ писък, после го отнесе в далечината. Той затвори очи. Откъде трябваше да започне? Омендап искаше да се втурне незабавно на юг и да помете с огън и меч Нубия, да опожари до основи твърдината в Бекна и така да сложи край на размириците. Амеротке не беше съгласен. Той категорично препоръча армията да не тръгва на поход, докато кризата в Тива не бъде овладяна. Според него онзи, който бе организирал нападението срещу Хатусу, бе виновен и за смъртните случаи сред меджаите и за изчезването на куриерите, а също така и за подривната дейност в нубийския полк. Хатусу беше тази, която поиска именно онези нубийци да носят паланкина й — всички имаха безукорни биографии и бяха известни с храбростта и предаността си, но все пак някой някъде, някога беше преобърнал сърцата им, дочаквайки подходящата възможност, и ги беше завербувал. Амеротке твърдеше, че Сгеру, Мълчаливеца, този, който ръководеше аритите, сигурно се намира в Тива. Естествено, подозренията бяха паднали върху храма на Нубия, онзи черен каменен комплекс от постройки, всепризнат символ на нубийската лоялност. Сега обаче доверието в него бе дълбоко разклатено. И все пак Куфу, върховният жрец, беше оказал решаваща помощ в осуетяването на атентата срещу Хатусу.