Среднощният диамант [bg]

Но знаех, че ако продължа още дълго да се тревожа за тези неща, никога няма да тръгна. Щях да остана вцепенена в леглото си. Помислих си за смелостта на Лонзо, за ревностната решителност на баща ми и дори за фантастичните подвизи на легендарни герои, за които още обичах да чета в единствената книга, която бях донесла със себе си от Сирминика. Можех да се справя с това.

Никое от двете момичета не се размърда, докато се измъквах от стаята ни. Коридорът отпред беше тих и празен, както и долният етаж. Присвивах се от страх всеки път, щом подът изскърцаше под краката ми. Звучеше оглушително за моя слух и имах чувството, че пътят ми продължава цели мили. Кабинетът на мистрес Мастърсън се намираше в едно крило на къщата, което рядко посещавахме.

Когато стигнах до вратата, не разполагах с много светлина и трябваше да върша по-голямата част от работата си по усет. Много от ключалките на къщите, с които бях експериментирала, бяха обикновени и често поддаваха без проблем, когато използвах подходящия инструмент. Тази ключалка беше нова за мен и след няколко проби и грешки накрая ми провървя с един шперц с многобройни извивки, който не бях използвала никога преди. Трябваше да вложа доста хитрина и умение, докато най-накрая чух едно щрак и си помислих, че сигурно е отекнало из цялото имение. Отворих и затворих вратата възможно най-безшумно и щом се почувствах сигурна, запалих малък фенер.

Веднъж бяха повикали Силвия тук и когато се върна, съобщи, че мистрес Мастърсън поддържа работния си кабинет толкова подреден и безупречен, че усещането е зловещо. Затова се изненадах да видя доста книжа, които лежаха безредно на бюрото. Когато се наведох по-близо, видях, че са изписани с енергичен почерк, за който знаех, че не е на отговорничката на нашата къща. Това омърсяване на свещеното й пространство беше дело на Джаспър.

Изглежда, че някои от бележките бяха указания от него: Свържете се с контактите. Разписание. Госпожица Гарисън. Други бяха списъци с имена, включително момичетата от другите три имения, които Бляскавият двор поддържаше. До името на всяко момиче имаше число. Моето беше 200 и предположих, че това е брачната ми цена. Това беше минимумът за всяко момиче. До името на Аделейд бяха изписани числото 250 и въпросителен знак, докато до името на Тамзин се мъдреше впечатляващата цифра 350. Върху друг тайнствен списък се виждаха странни имена, като Духът на Хенриета и Добра надежда, с написани до тях дати. Всичко беше интересно, но това, което ми трябваше, не бяха зарязаните от Джаспър листове.

Открих онова, което търсех, в дървен шкаф за папки — заключен, разбира се — в който имаше папки с имената на всяка от нас. Тази на Клара моментално изскочи пред погледа ми, но първо посегнах към своята. Повечето книжа в нея отразяваха представянето ми дотук, документирайки резултатите от всички важни тестове и оценявания. Гледайки цялостния си напредък, осъзнах, че е доста внушителен. По-интересен обаче беше един документ, който по същество представляваше досието ми.