![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Док Соренсън остави две халби бира на бара. Всъщност почти ги тресна и пяната потече през ръбовете върху излъсканото дърво на плота. Единствените двама посетители вдигнаха изненадано глави.
Изненадата им бързо се превърна в смях, когато видяха, че в очите на съдържателя още тлее гняв, а изкривената рамка на очилата му не успяваше да го скрие.
— Я ги пиши на сметката на Пърси — каза единият мъж и примигна невинно. Другарчето му го сръчка с лакът и двамата се изкикотиха на шегата… на него.
— Много смешно! — простърга гласът на Док. Съдържателят протегна ръка. — Петдесет цента.
От другия край на стаята Мария го гледаше сякаш усеща болката зад кипящия гняв. Откак я познаваше, тя винаги разбираше настроенията му по-добре от него самия. Заради нея се върна от Изток, заради нея остана тук, място, което само апачите могат да нарекат свой дом.
Тя пристъпи към него и той прочете тревога в искрящите й кафяви очи. Боже, толкова е красива… и не само заради красивото си лице — винаги е обичал най-силно душата й, която светеше зад тези очи. Само тя го виждаше такъв, какъвто е.
— Аз ще поема, ми амор — рече тя. — Скъпи мой, защо не си починеш?
Док се намръщи. Последното нещо, от което имаше нужда след поредното унижение от Пърси Долархайд, беше нейната грижовност. Беше мъж и нямаше нужда една жена, дори това да е собствената му съпругата — може би, особено тя — да се държи с него като със слабак и то пред банда непознати.
— Имаме клиенти — каза той. — Не ми трябва почивка! Какво намекваш?
Мария свали ръката си от неговата и отстъпи назад.
— Нищо — меко рече тя, — аз просто…
— Направиха ме на глупак — тросна се Док. — Няма нужда да го пудриш и кривиш. Сега хората загубиха доверие в мен, в заведението…
Мария поклати глава, а дългите й, гарвановочерни къдрици се плъзнаха по раменете й.
— Това не е вярно… просто не исках да те застрелят…
— Е, добре съм — гневно натърти той, показвайки и на двама им, че не е.
Нямаше как да обясни на една жена, че на този свят непреклонността на един мъж струва колкото всичко, което притежава. Цялата му личност почиваше на тази основа — да докаже, че може да оцелява, че е способен да защити хората, които обича, и нещата, които нарича своя собственост, че може да ги брани умело… с пистолет.
— Може би не ни е тук мястото — прошепна Мария с наведена глава. Примигваше сякаш имаше нещо в окото.
Безсилният гняв надделя дори над любовта му, която би му помогнала да разбере какво всъщност му казва съпругата му. Самоомерзението му загрозяваше всичко, превръщаше всяка дума в нож, на който се порязваха и двамата.
— Искаш да си ходим? Как можа да си го помислиш?
Болката в очите й не можеше да бъде скрита.
— Последвах те тук, защото бих те последвал навсякъде. Есто ес ту суеко, мечтата ти! Помниш ли колко бяхме щастливи, когато дойдохме?
Тя се приближи до него, не се отдалечи… но сякаш всеки неин жест само засилваше усещането, че се е провалил. Истината изригна през устата му:
— Не разбираш ли!? Не мога да те защитя! Не мога дори себе си да защитя!
— Няма нужда да доказваш нищо — рече тихо Мария. — Ти си най-смелия мъж, когото познавам.
Приведе се и понечи да го целуне. Той я избута.
— Не съм дете!
Док се обърна към стълбите, водещи към втория етаж и се заизкачва. Скри се в мрака — гневен на нея, на света, в който живееха… но най-вече на себе си.
Мария го изпрати с поглед, а раните от думите му още личаха в стойката й. Само че част от съзнанието й, незаета от тъгата, отчете поредния клиент, който влезе през вратата. Тя бързо се взе в ръце и благодари на самообладанието, на което я бяха научили годините работа в кръчмата на родителите й.
Новодошлият бе мъжът, който сложи край на жалкото царуване на Пърси, и то дори без да стреля. Мъжът се опря на бара. Следваше го едно куче и макар мъжът изобщо да не го погледна, то легна на пода до краката му.
С искрена усмивка Мария приближи новодошлия, за да му вземе поръчката.
— Пържола — каза мъжът.
Мария отвори бутилка от най-доброто си уиски и му наля една чаша, после остави отворената бутилка на бара.
— Днес имаме добро посоле3. Безплатно. Заради това, което стори — без да спира да се усмихва, тя се обърна и влезе в кухнята.
3
Традиционно мексиканско ястие, което се приготвя от свинска глава, царевица, лук, лют червен пипер, майорана.