Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Ще ти се обадя след малко — каза той. Нямах представа на кого.

Разговорът прекъсна, докато стоях на светофара, чудейки се как ли щеше да изглежда гуакамолето, ако авокадото беше оранжево.

Най-накрая насочих вниманието си към хлапето на задната ми седалка. Той имаше руса коса до раменете и яркосини очи и изглеждаше някъде между петнадесет и седемнадесет.

— Често ли идваш тук? — попитах го аз, но телефонът ми иззвъня, преди да успее да каже нещо. Това беше добре. Имаше отнесен поглед, така че се съмнявах, че изобщо ще ми отговори.

— Съжалявам за това — каза чичо Боб. — Искаш ли да обсъдим случая?

— Имаме случай? — повторих аз, напервайки се.

— Как си?

Вече ме питаше това всеки път, когато ми се обадеше.

— Супер. Аз ли съм случая? Ако е така, мога да разреша това сладурче за около три секунди. Насочила съм се по „Сан Матео“ надолу към „Сентръл“ в черешовочервен джип „Вранглер“ със съмнителен ауспух.

— Чарли.

— Побързай, преди да се измъкна!

Той се предаде.

— Значи, подпалвачът стана сериозен.

За съжаление нямах представа за какво ми говори. Чичо Боб беше детектив в отдела за убийства и рядко работеше по нещо друго.

— Добре, ще се хвана. Защо се опитваш да откриеш подпалвач? И защо едва сега става сериозен? Преди само майтапел ли се е?

— Три въпроса, един отговор. — Той промърмори нещо на друг полицай, после се обърна отново към мен. — И този отговор е, понеже подпалвачът ни сега вече е убиец. В сградата, която е подпалил снощи, е имало бездомна жена. Мъртва е.

— Гадост. Това би обяснило защо работиш по случай с палежи.

— Да. Чувала ли си нещо?

— С изключение на онова за Тифани Горам, не.

— Можеш ли да разпиташ? Този тип става невнимателен.

— Чакай. Това да не е онзи, който се уверява, че сградите са празни, преди да ги запали?

— Същият. Дотук сме го свързали с четири пожара. Един и същ начин на действие, чак до детонатора и катализатора. Само че този път не е изкарал всички. Тази бездомна жена не те е посещавала, нали?

— Не, но ще видя какво мога да изровя.

— Благодаря. Довечера ще донеса папката за този тип.

— Звучи добре. — Идваше само заради Куки. Падаше си по нея.

— Та, говори ли с баща си?

— О, не, прекъсваш ми. Едва те… — Затворих, преди да може да ме разпита повече. Татко не беше отворен за преговори и той го знаеше.

В минутата, в която затворихме, телефонът ми звънна за трети път. Отговорих.

— Домът на Чарли за Чириос.

— Чичо ти се обади — каза Куки. — Има случай, който иска да погледнеш.

— Знам — отговорих, имитирайки разочарование. — Тъкмо говорих по телефона с него. Разказа ми всичко за това как трябвало да се свържеш незабавно с мен, а ти си отказала. Казах му, че имаш по-добри неща за правене. Като да прехвърляш пари в офшорни сметки.