Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

— Мамка му. Хвана ме. Не, чакай, тук някъде е. — Потупах слепоочието си замислено, когато той се върна към работата си. — О, вярно, Сервитьорски поднос6?

Той поклати глава, веждите му бяха събрани в концентрация.

— Да не е Поднос за хранене?

— Не — каза той, кискайки се тихо.

— Да не е Пепелник?

Той отново направи пауза, а момичето изстреля кинжали към мен с големите си, тъмни очи. Или ревнуваше, или толкова много я болеше, че искаше да се свършва, а аз продължавах да ги прекъсвам.

— Забрави, че съм попитал — каза той, момчешка усмивка озари чертите му.

Ама че сърцеразбивач. Нищо чудно, че женската част от клиентелата на Пари се бе утроила, откакто той беше започнал да работи с нея.

— Ще се виждаме, красавецо.

Той намигна и се върна към работата си с усмивка, искряща в очите му. Изпитвах съжаление към момичето.

* * *

По обратния път минах напряко през паркинга и отидох направо при Мизъри, моя черешовочервен джип „Вранглер“. В почти откритото пространство на централен Албакърки се чувствах гола. Веднъж бях гола пред публика, така че определено описваше нивото на дискомфорт, това беше различно. По-сурово. По-интензивно. По-диво.

— Липсваш му, да знаеш.

Завъртях се, за да видя стройна афроамериканка да минава покрай мен на път към задната част на бара на татко. Бях я виждала няколко пъти през последните няколко седмици и се досетих, че това беше новата барманка, която татко бе планирал да назначи, след като аз отказах работата. Искаше да се откажа от детективската си работа и да работя за него. Глупав заек. Тя спря и ми отправи приятелска усмивка, казваща „идвам с мир“. Да кажа, че беше поразителна, би било малко. Тя беше като искрящ небостъргач, стърчаща гордо в небето и предизвикваща света да я събори.

— Баща ти — каза тя, уточнявайки. Екзотичните й очи ме плениха за цяла минута, преди да се отправи отново към бара. — Само за теб говори.

Очевидно знаеше за кавгата ни, но нямах полза от нищо от това, което ми бе казала току-що. Дори и да беше вярно, в този момент баща ми не заслужаваше прошката ми. Нито пък вниманието ми.

Покатерих се в Мизъри и потънах в седалките от изкуствена кожа. Пасваше като голяма, червена ръкавица и беше също толкова топла. Е, не буквално. Времето беше мразовито и пластмасовите й прозорци бяха замръзнали. Завъртях ключа, за да се затопли. Тя се събуди за живот с ръмжене, а след това се укроти до мъркане. Бе минало време, откакто двете бяхме прекарвали известно време насаме. После трябваше да си поговорим, но сега имахме да ходим на разни места и да се виждаме с разни заподозрени.

Харпър ми беше дала адреса си и исках да проверя дома й, преди да се гмурна в дълбокото. Ако човекът, който я следеше, бе оставил друга заплаха, исках да я видя сама. Можеше да се разбере много за някого по това как оставя заплашителните улики. Беше ли виновникът насилник или само заплашителен? Искаше ли наистина да я нарани или само искаше да я изплаши? Да контролира?

Тя живееше в заградения Таноан Естейтс и не знаех дали влизането щеше да изисква изричното разрешение на Харпър, или не. За всеки случай извадих разрешителното си за частен детектив. Можеше да помогне. А можеше и да не помогне.

След като спрях пред портала, отправих на униформения охранител предразполагаща усмивка.

Той ме изгледа, без да се впечатли.

— Здрасти — казах.

Той кимна кратко. Все още не беше впечатлен. Трябваше да се постарая.

— Казвам се Чарли Дейвидсън. Разследвам ситуация с една от живеещите тук. Имали ли сте някакви влизания с взлом напоследък? Някакви аларми да са се включвали?

Той вдигна рамо.

— Алармите се включват от време на време, предимно заради самите живеещи тук. И понякога имаме влизания, но тук са доста редки. Може ли да попитам кой ви нае?

— Харпър Лоуел. Тя живее на…

— Знам къде живее.

Когато повдигнах вежди, той наклони шапката си, за да се почеше по главата.

— Вижте, получихме няколко обаждания от нея, но така и не намерихме видими доказателства. Няма следи за влизане с взлом. Няма отпечатъци от обувки или паркирани коли близо до къщата й. И никога не успя да опише нарушителя. Ако е имало такъв.

— Значи мислите, че лъже?

— Не — каза той, свивайки рамене безучастно. А сега беше негов ред да лъже. — Не толкова да лъже, колкото да… греши.

— Имате предвид параноя.

вернуться

Игра на думи — името Tre е близко по звучене с tray. — Б.пр.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?