Смъртта на царете [bg]

— Кой друг твърди, че той ще остане тук? — попита Рений и огледа събралите се.

Внезапното убийство смрази хората. Не се чу никакъв отговор. Рений им кимна сурово и заговори бавно и ясно.

— Никой не е бил насилван. Ако съдя от шумовете, които чух, момичето беше въодушевено точно толкова, колкото и този млад идиот, моят приятел.

Не обърна внимание на Брут, който остро си пое дъх зад гърба му, и продължи да държи тълпата прикована с погледа си. Хората все едно не го чуваха. Но гладиаторът беше убил съгражданина им, без изобщо да се замисли, и това ги накара да се държат на почетно разстояние.

— Готов ли си да тръгваме? — измърмори Рений.

Брут предпазливо се разтъпка и премигна от тръпките на възобновеното кръвообращение. Започна бързо да навлича дрехите си. Бронята изтрака, докато претърсваше торбата с една ръка.

— Веднага щом се облека.

Знаеше, че не бива да се бави, но все пак подскочи, когато Ливия си проби път през тълпата с остър писък.

— Защо стоите така? — изкрещя тя на навалицата. — Вижте баща ми! Кой ще убие убийците му?

Сладките усмивки, които Брут беше запомнил от следобеда, се бяха сменили с омраза. Никой от съгражданите й не я погледна в очите — желанието им за отмъщение беше охладено от проснатия в краката й труп.

В края на струпалата се тълпа съпругът й обърна гръб и се изгуби в тъмнината. Ливия се нахвърли върху Рений и по лицето и тялото му заваляха удари. Единствената му ръка, стиснала меча, се напрегна и Брут бързо дръпна жената настрани и изсъска:

— Върви си у вас!

Тя посегна да му издере очите и Брут я отблъсна рязко. Ливия падна до тялото на баща си и се вкопчи в него с плач.

Рений и Брут се спогледаха, после погледнаха оредяващата тълпа.

— Остави я — каза Рений.

Излязоха от площада и потънаха в града. Стори им се, че са минали часове, преди да стигнат последната къща и да видят долината и реката в дъното й.

— Трябва да бързаме. Докато се съмне, ще се съберат да ни преследват — каза Рений и най-накрая прибра меча си.

— Ти наистина ли чу? — попита отново Брут, без да го поглежда.

— Събуди ме с пъшканията си, разбира се — отвърна Рений. — Бързото ти цуни-гуни още може да ни струва живота, ако изпратят подире ни свестни преследвачи. Как можа! В дома на баща й!

Брут го изгледа намръщено и измърмори:

— Ти го уби, не забравяй.

— А ти още щеше да висиш там, ако не бях го убил. Хайде побързай. Трябва да извървим колкото може повече път, преди да се съмне. И следващия път, когато някое хубаво момиче ти се усмихне, веднага хуквай да бягаш. Навличаш си повече неприятности, отколкото си струва.

Спуснаха се по склона в безмълвно несъгласие.