За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Историята ни говори, че страшните жестокости на Домициан до такава степен са изплашили чиновниците, че при неговото царуване народът чувствувал известно облекчение. По същия начин пороят, който опустошава всичко на единия бряг, оставя на другия бряг незасегнати места, където още отдалеч окото забелязва зелените равнини.
Глава X
За разликата в повиновението при умерените и при деспотическите форми на управление
В деспотическите държави природата на управлението изисква абсолютно подчинение; и волята на господаря, станала веднъж известна, трябва да предизвика своя ефект така неумолимо, както действува една топка, когато се удари в друга.
Тук няма място за смекчаване, видоизменения, приспособявания, срокове, равностойност, преговори, напомняния; нищо равносилно на това или по-добро от това не може да се предложи; човекът е същество, което се подчинява на друго, заповядващо.
Тук вече не можеш нито да изказваш своите опасения относно бъдещото събитие, нито да извиняваш своите неуспехи с капризите на съдбата. Участта на човека е участта на животното: инстинкт, подчинение, наказание.
Естествените чувства — уважението към бащата, любовта към децата и жената, законите на честта, здравословното състояние — не се зачитат; получена е заповед и това е достатъчно.
В Персия, когато господарят осъди някого, вече никой не може да говори с него, нито да иска помилване. И ако той е бил пиян или не с ума си, все едно — заповедта трябва да се изпълни; иначе господарят би противоречил на себе си; а законът не може да си противоречи. Там винаги е господствувал следният начин на мислене: тъй като не може да се промени заповедта на Ахасфер за изтребване на евреите, дава се право на последните да се защищават.
Има обаче една сила, която понякога може да се противопостави на волята на господаря; това е религията. Ако господарят заповяда, човек може да се откаже от баща си, да го убие дори; но той не може да пие вино, който и да поиска това, който и да му заповяда. Законите на религията произтичат от една висша причина, затова са задължителни както за господаря, така и за неговите поданици. Друго са естествените права на човека; тук господарят престава да бъде простосмъртен.
В умерените монархии властта е ограничена от това, което е там движеща сила; искам да кажа от честта, която господствува като монарх над самия монарх и над народа. Тук хората не се осланят на религията; за придворния това би било смешно; осланя се постоянно на законите на честта. Оттук и необходимите видоизменения в подчинението; честта естествено става предмет на чудатости, които веднага дават отражение в подчинението.
Но макар в тия два вида управление начинът на подчинение да е различен, властта все пак е една и съща. Накъдето и да се обърне монархът, той накланя везните на своя страна; те са му подчинени. Разликата е в това, че при монархията владетелят е непросветен, а министрите му — несравнимо по-изкусни и по-опитни в държавните работи, отколкото при деспотическата държава.
Глава XI
Размисли за всичко това
Такива са принципите на трите вида управление; това не значи, че в дадена република хората са непременно добродетелни; това значи, че те трябва да бъдат такива. Също така това не значи, че в дадена монархия господствува непременно честта, а в дадена деспотическа държава — страхът; но това значи, че тях трябва да ги има там; иначе този вид управление няма да бъде съвършено.
КНИГА ЧЕТВЪРТА
ЗАКОНИТЕ НА ВЪЗПИТАНИЕТО ТРЯБВА ДА СЪОТВЕТСТВУВАТ НА ПРИНЦИПИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕ
Глава
I
За законите на възпитанието
Законите на възпитанието са първите закони, с които се срещаме в нашия живот. И тъй като тези закони ни подготвят да станем граждани, всяко семейство трябва да бъде управлявано в рамките на общото семейство, което обхваща всички отделни семейства.
Ако народът в цялост живее по един принцип, отделните негови части, т. е. семействата, също така живеят по тоя принцип. Следователно законите на възпитанието ще бъдат различни във всеки отделен вид управление. При монархията техният предмет ще бъде честта, при републиката — добродетелта, при деспотическата държава — страхът.
Глава II
За възпитанието при монархията