Кралят на моста

— Като стана дума за баща ми, ще ми позволите ли да му пиша?

Те се втренчиха в нея. По лицата им се изписа неудоволствие от молбата й, когато надигнаха чашите си и ги пресушаха, без да забележат синхрона на движенията си. Лара се усмихна вътрешно — знаеше, че наркотикът, примесен с виното, ще си свърши работата.

Накрая Арен попита:

— Защо би искала да му пишеш? И моля те, не ми казвай, че не желаеш да изгубиш връзка с обичния си баща, след като е съвсем очевидно, че не храните топли чувства помежду си.

В главата й се появиха десетина саркастични отговора, но Лара ги преглътна до един. Този проклет мъж трябваше да се влюби в нея.

— Обясниха ми, че за да опазя интересите на Итикана, никога няма да ми бъде позволено да видя отново семейството си, дома си и дори народа си. Че тази къща, колкото и да е прекрасна, ще бъде мой затвор, докогато прецените вие. Хартията и писалката са единственият начин да запазя връзката си с всичко, което оставих. Ако разбира се, ми позволите.

Арен извърна поглед. Челюстта му се стягаше и отпускаше, сякаш водеше разгорещен вътрешен спор. После очите му се стрелнаха към сестра му — тя едва забележимо поклати глава. Което беше интересно.

Ана се държеше като по-безгрижната, по-топла половинка на двойката, но това вероятно не отразяваше точно характера й.

Каквото и предупреждение да си бяха разменили братът и сестрата, Арен избра да го пренебрегне.

— Свободна си да пишеш на баща си. Само че писмата ти ще бъдат четени, преди да ги изпратим, и ако в тях открием информация, която излага Итикана на опасност, ще бъдеш помолена да я отстраниш. Ако те хванем да използваш шифър, привилегиите ти ще бъдат отнети.

Нещата, които щеше да я помоли да отстрани, щяха да са показателни и този факт не убягна на командира на Южен пост. В очите на Ана проблесна раздразнение и тя отвори уста, но веднага я затвори — не искаше да разваля представата, която бе изградила за себе си. Лара обаче бе сигурна, че ще оспори решението на Арен да й позволи да пише на баща й, щом двамата останеха насаме.

— Не бих искала писмата ми да бъдат четени — заяви Лара само защото Арен го очакваше.

— Аз пък не горя от желание да ги чета — сопна се Арен. — Но на всички ни се налага да правим неща, които не ни харесват, затова предлагам да свикнеш с мисълта.

Без да каже и дума повече, той бутна стола си и излее от трапезарията с едва доловимо залитане.

Ана въздъхна тежко. Извади тапата на нова бутилка вино и напълни чашата на Лара до ръба.

— В Южен пост го наричаме „порцията на Ана“.

Макар да знаеше, че жената играе роля, за да спечели доверието й, Лара се усмихна и отпи глътка вино.

— Винаги ли се ядосва толкова лесно? — попита тя, но всъщност си мислеше: „Винаги ли е такъв простак?“

Усмивката на Ана угасна.

— Не. — Думата излезе леко завалена и тя погледна намръщено чашата си. — Боже, колко изпих?

— В Амарид правят най-хубавите вина на света, трудно е да им се устои.

След няколко секунди брадичката на Ана се удари тежко в масата. Един от слугите избра точно този момент, за да влезе, и зяпна веднага щом зърна хъркащата принцеса.

— Малко прекали — сбърчи нос Лара. — Ще ми помогнеш ли да я заведем в стаята й?

Ана висеше като труп между двамата, докато я влачеха по коридора към стаята й, която се оказа толкова хубава, колкото и тази на Лара.

— Ако я подържите, Ваше Величество, ще проверя чаршафите за змии.

Змии? Лара се разсея при тази мисъл и почти падна под тежестта на Ана, когато момчето я пусна. Слугата пристъпи към леглото и го срита силно, преди да отметне чаршафите, които, за щастие, не приютяваха люспести обитатели.

Лара сложи внимателно Ана в леглото и едва избегна един ритник в лицето, когато по-високата жена се търкулна по корем и изсумтя. Лара свали единия й ботуш, в който откри хитроумно скрито острие, и го захвърли на пода, после другия и накрая изтупа ръце.

— Благодаря ти за помощта — рече тя на момчето, щом излезе от стаята, и изчака той да я последва. — Как се казваш?

— Илай, господарке. Трябва да изтъкна, че това не е обичайно за А… за Нейно Височество. — Слугата прехапа устни. — Май по-добре да кажа на Негово Величество…

— Недей. — Лара затвори вратата. — Няма нужда да я засрамваме още повече.

За момент Илай сякаш се канеше да спори, но силното изхъркване на Ана се чу през дебелата врата и като че ли го разубеди.