Кралят на моста

— Арен.

Той се обърна към близначката си и проследи погледа й до водата, където зърна огромен силует да плува точно под тях. Акулата бе по-дълга от лодката, в която седяха, и напълно способна да я разбие, ако й се приискаше, но не това бе причината Ана да насочи вниманието му към хищника. Пристигането на акулата предвещаваше успокояването на Океана на ураганите и не след дълго водите около Итикана щяха да почервенеят от кръв.

Гръбнакът му се смръзна. Арен посегна към един далекоглед и огледа околността. Видя единствено сивота. Тя беше полезна, когато трябваше да прикрие движенията на хората му, но вършеше същата работа и на враговете им.

— Подранила е с няколко седмици. Бабинка още не е обявила края на сезона. — Въпреки думите на Ана, Арен забеляза, че ръката й лежи на меча, затъкнат в колана й, а погледът й е напрегнат. — Трябва да се върна в Южен пост.

От мъглата изплуваха две лодки. Астер — голям почитател на очевидния символизъм, беше избрал да ги изчака точно под моста.

— Ваше Величество. — Възрастният мъж протегна ръка, за да приближи лодките една до друга. — Радвам се да ви видя здрав.

— Нещо друго ли очакваше?

Лодките се заклатиха, когато стражите му си смениха местата с командира, за да осигурят на тримата известно уединение.

— Предвид онова, което сте приели в дома си — да.

— Тя е почти дете, сама е и е оставена на нашата милост. Мисля, че мога да се справя.

— Дори дете може да сложи отрова в чаша. А маридринийците са прочути с отровите си.

— Успокой се, Астер, Лара не е изложила живота ми на опасност. Сайлъс Велиант не е глупак — знае, че ако дъщеря му ме убие, това ще му струва новата търговска сделка с Итикана.

— Лара. — Астер се изплю във водата. — По гласа ви познавам, че вече е забила ноктите си. Предполагам, сте наясно, че те неслучайно са пратили толкова красива жена.

— А вие откъде знаете как изглежда тя, командире? — прекъсна го Ана. — Не ви видях на сватбата, макар да допускам, че може да сте се скрили в тълпата.

Арен прехапа език. Командирът на Кестарк бе нисък за итиканец и не обичаше да му напомнят този факт.

— Чувал съм как изглежда. — Погледът на Астер бе точно толкова безжизнен, колкото и на акулата, плуваща под тях. — Не присъствах на церемонията, защото не бях съгласен с избора ви на съпруга.

И не беше единственият. Имаше мнозина, особено от по-старото поколение, които разпалено се бяха противопоставили на съюза му с Лара.

— Тогава какво правиш тук?

— Дошъл съм да ви дам един съвет, Ваше Величество. Заведете маридринийката до водата и я удавете. Дръжте я под повърхността, докато не сте напълно сигурен, че е мъртва, и после пуснете трупа й да отплува.

За миг никой не проговори.

— Нямам навик да убивам невинни жени — обади се най-сетне Арен.

— Невинна. Интересна дума. — Астер се намръщи и хвърли поглед към моста над тях, преди да се обърна към Арен. — Забравям колко сте млад, Ваше Величество. Последния път, когато воювахме с Маридрина, бяхте само момче, прибрано на сигурно място в Еранал. Не се сражавахте в онези битки, когато те хвърлиха насреща ни целия си флот, направиха блокада на Южен пост и почти прекъснаха търговията, а хората измираха от глад. Не бяхте там, когато Сайлъс Велиант осъзна, че няма да победи със сила, и си изля гнева върху външните острови, където войниците му колеха наред цели семейства и провесваха труповете на въжета, за да ги оглозгат птиците.

По време на онази война Арен не бе съзрял достатъчно, за да се бие, но това не значеше, че не помни колко отчаяни бяха родителите му, когато бяха предложили мирния договор на Маридрина и Харендел.

— От петнайсет години между нас цари мир, Астер. Петнайсет години, през които Сайлъс не е вдигал ръка срещу Итикана.

— Но е все същият човек! — изрева Астер. — А ти вкара една от потомството му в леглото си! Досега съм те смятал за много неща, Арен Кертел, но не и за глупак.

В ръката на Ана се появи нож, но Арен поклати предупредително глава. Беше прекарал последната година в постоянни разпити и натиск от страна на командирите на стражата — няколко обиди нямаше да го наранят.

— Знам не по-зле от всеки какъв човек е Сайлъс Велиант, командире. Само че този договор ни купи мир и стабилност с Маридрина и аз няма да предприема нищо, което би могло да го застраши.

Арен изчака другия мъж да се успокои и продължи: