Кралят на моста

Ето защо, макар да не можеше да прецени дали е чула шум, или е доловила движение, Лара рязко обърна глава от покрива към отвора под къщата, откъдето течеше потокът.

Стража.

Разбира се, когато се вторачи в мрака, очите й забелязаха силуета на крак, подпрян на камък. В гърдите й припламна раздразнение, задето някой бе посмял да я гледа, докато се къпе, но Лара бързо го потуши — налагаше се. Арен беше крал на Итикана, а тя беше дъщерята на краля на вражеска страна. Разбира се, че помежду им щеше да има стражи.

Когато се увери, че няма други стражи, тя отново огледа околността. Потърси места, които биха могли да се превърнат в скривалища. Хвърли поглед към бялата си долна риза, която лежеше на видно място, и нагази на колене и лакти в потока, оттичащ се от басейна, за да остане скрита под брега. Топлата вода милваше голото й тяло, докато пълзеше под декоративното мостче, което използва за прикритие, преди да излезе на брега и да се скрие зад един широколистен храст.

Оттам бързо прекоси двора и спря под прозореца на кралските покои, който се оказа открехнат.

Лара намести една клонка, така че да скрива ръката й, протегна се нагоре и бутна прозореца.

Дишай.

Хвана се за перваза с две ръце и се промуши през отворения прозорец. Рамката одра голия й задник, когато се преметна и се приземи безшумно в оскъдно осветената стая, захапала ножа си.

Посрещна я проклетата огромна котка на Арен, вперила златистите си очи в нея. Лара затаи дъх, но котката скочи на перваза и излезе на двора.

Погледът на Лара веднага се насочи към мъжа, проснат на голямото легло с балдахин. Арен лежеше по гръб, само по долни гащи. Чаршафите бяха усукани около краката му.

Стиснала ножа в ръка, Лара пристъпи внимателно към леглото, като пътьом избърса краката си в едно килимче. Нямаше нужда да оставя следи.

Понеже го беше видяла гол по-рано, в ума й не бе останала и сянка на съмнение, че е великолепен екземпляр, но този път не се страхуваше някой да я хване, докато го оглежда. Раменете му бяха двойно по-широки от нейните, тялото — мускулесто, като на човек, който редовно се натоварва до предела на силите си. Белезите му говореха за битките, в които беше участвал, но стегнатата му плът казваше, че този мъж води активен начин на живот, а не седи на престол.

Тя обиколи леглото и огледа лицето му: високи скули, силна челюст, пълни устни и черни мигли, за които всяка съпруга от харема би дала живота си. Линията на изсечената му челюст бе обраснала с набола брада и Лара едва устоя на изкушението да протегне ръка и да прокара пръст по нея.

„Маридрина ще умре от глад, преди да види ползите от договора“

Думите му отекнаха в съзнанието и ръката й сякаш се вдигна по собствена воля и допря острието на ножа до равномерно пулсиращата вена на гърлото му. Щеше да е съвсем лесно. Едно движение — и той щеше да изкърви до смърт за секунди. Може би дори нямаше да успее да се събуди навреме, за да вдигне тревога. Тя щеше да е изчезнала, преди някой да разбере, че е мъртъв.

И нямаше да е постигнала нищо друго, освен да унищожи единствения шанс на Маридрина за едно по-добро бъдеще.

Лара свали ножа и отиде при бюрото. Сърцето й прескочи един удар, когато видя излъсканата дървена кутия, пълна с тежки пергаменти с герба на Итикана, и позлатените ръбове. Същите пергаменти, които Серин й беше показал и Арен използваше за официалната си кореспонденция. Тя започна да ги прелиства в търсене на нещо, което можеше да се отнася за Маридрина. Откри само сноп бележки, написани на евтина хартия, които също прелисти — бяха доклади на шпиони от всички кралства на север и юг. Доклади от Северен пост и Южен пост, записки за приходи, молби за оръжия, войници и стоки.

Провизии за Еранал…

Лара се намръщи и издърпа листа хартия от снопа. В същия момент леглото зад нея изскърца.

Тя се извърна и сърцето й замря, когато погледът й срещна този на Арен. Беше се подпрял на лакът, мускулите на рамото се бяха изопнали под златисто кафявата кожа.

— Лара?

Гласът му бе дрезгав, очите — замъглени от наркотика, съня и… похот. Погледът му обходи голото й тяло и той потърка очи, сякаш не беше сигурен дали е истинска, или видение.

„Направи нещо!“

Знанията, набити в главата й от учителите и, най-сетне се задействаха. Трябваше или да продължи с това, което подсказваше голото й присъствие в стаята му, или да открие начин да го приспи отново. Първото бе по-безопасно, но… Но това не беше карта, която бе готова да изиграе на този етап.