Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Кралят на моста
Кралят на моста - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кралят на моста

Электронная книга - «Кралят на моста». Краткое содержание книги:

Лара е обучена принцеса войн, израстнала в изолация. Вярва, че владетелят на Кралството на Моста - Арен, е нейн заклет враг. И тя ще е тази, която ще го унищожи...
1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 97
Перейти на страницу:

— Как влезе тук?

Погледът му се изостри. Ако Лара не стореше нещо веднага, той щеше да си спомни, че е била тук, когато се събудеше на сутринта, а това не влизаше в плановете й.

„Повярвай, че си съблазнителна, и той също ще го повярва — отекна в главата й гласът на Мецат, наставничката по интимните въпроси на сестрите. — Желанието е твое оръжие и може да бъде използвано като меч.“

Беше й прозвучало лесно в лагера. Сега изглеждаше значително по-трудно. Но тя нямаше избор.

Лара измъкна стъкленицата от гривната си, капна малко от наркотика на пръста си и го намаза по устните си.

— Шшшт, Ваше Величество. Сега не е време за разговори.

— Жалко. Разговорите така ти се удават.

— Имам и други таланти.

По лицето му се разля ленива усмивка.

— Докажи го.

На долната устна на Лара се събра капка от упойващото вещество, докато тя вървеше с престорена увереност към леглото и усещаше как Арен я изпива с поглед. Видя как възбудата го завладява. Може би уроците на Мецат в края на краищата щяха да се окажат полезни.

Лара се качи на леглото и го яхна. Ударите на сърцето й забучаха в ушите й, когато той вдигна ръка и я сложи на задника й.

Устните му се разтвориха, сякаш се готвеше да каже нещо, но тя го накара да замълчи с целувка.

Първата целувка в живота й, а тя я даваше на врага си.

Мисълта се стопи, когато той простена, езикът му облиза намазаните с наркотик устни и се пъхна в устата й. Усещането предизвика неочакван прилив на топлина в слабините й.

Лара безмълвно се помоли наркотикът да си свърши работата, когато го целуна повторно — силно и настойчиво — и усети другата му ръка да докосва едната й гърда, преди тя да я хване и да я прикове за леглото. Арен тихо се засмя, но Лара забеляза как потрепнаха клепачите му — той отново заспиваше, въпреки че свободната му длан се плъзна по задника й, надолу по бедрото и обратно нагоре по вътрешната му част. Нагоре-надолу. Лара усети, че наркотикът започва да действа и на нея, и в същото време нещо друго разцъфна в сърцевината й.

Арен се търколи настрани, хвана другата й ръка и притисна и двете към леглото, а зъбите му одраскаха ухото й и дъхът секна в гърлото й. Стаята се завъртя над главата й, кожата й пламна, докато той я целуваше по шията. Между гърдите. Една последна целувка, малко под пъпа, от която дишането й трескаво се ускори.

Изведнъж Арен въздъхна, падна върху нея и замря.

Лара прикова немигащ поглед в тавана. Сърцето й се беше качило в гърлото. Всеки следващ удар обаче й се струваше по-бавен от предишния, сънят започваше да я оборва, да я приласкава в топлата си прегръдка.

„Мърдай!“, заповяда си тя и се измъкна изпод тялото му.

Знаеше, че разполага само с няколко минути, преди наркотикът да я победи, затова се запрепъва към прозореца, отправяйки последен поглед към стаята, за да се увери, че я оставя в същия вид, в който я бе заварила. Ръцете й потръпнаха, докато се измъкваше навън, скованите й крака сами напипаха студената земя и нагазиха в кал по обратния път през двора. Когато пак влезе в потока, водата затанцува по кожата й, която въпреки наркотика бе толкова чувствителна, че допирът й причини болка.

Водата бе топла. Странно успокояваща, докато я повличаше надолу и я мамеше към дълбините си.

Не след дълго Лара започна да се дави. Да се бори за въздух. Насили се да остане будна, пресегна се към ръба на басейна и се издърпа навън.

Тялото й се олюля, когато пое по пътеката, молейки се стражът да си помисли, че просто е препила. Ръцете й се стовариха върху твърдата дървена врата и я бутнаха. Затвориха я. Пуснаха резето.

„Добери се до леглото. Не им давай причина да те подозират.

Добери се до леглото.

Добери се до…“

8. АРЕН

АРЕН прибра точилото, което досега бе прокарвал по острието на един нож, и зарея поглед към гъсталака на джунглата, обграждаща дома му. Откъм дърветата се чуваха стотици шумове — ромолене на вода, животински крясъци, жужене на насекоми, но островът беше тих. Мирен. Спокоен.

Едно топло космато тяло се отърка в рамото му и Арен вдигна ръка, за да почеше Витекс зад ушите. Огромната котка замърка доволно, докато нещо в храстите не привлече вниманието й. Наоколо се бе мярнала женска и сега Арен зърна жълтите й очи да ги гледат изпод едно огромно листо.

— Искаш ли да я хванеш? — попита той котарака.

Витекс седна на задните си крака и се прозя.

— Добра идея. Остави я тя да дойде при теб — засмя се Арен. — После ела да кажеш дали се е получило.

Зад тях се чу тропане на ботуши по мрамор и отваряне на врата. Сестра му примигна, когато излезе на дневна светлина.

— Изглеждаш по-добре, отколкото очаквах — отбеляза сухо той.

Ана се намръщи и подритна котката към къщата, за да затвори вратата.

— А защо си очаквал да съм по-зле?

— Защото след всичкото вино, което изпи снощи, преди да заспиш на масата, резервите в избата ми сигурно сериозно са намалели.

— Боже мили, наистина ли заспах на масата?

— Ако може да се вярва на слуховете, които се носят в кухнята. — Арен вдигна лъка си и стана от стъпалото пред къщата, където бе седял досега. Почука с края на оръжието по върха на ботуша си. — Илай и Лара са те завели в стаята ти.

Ана прокара ръка през очите си и поклати глава в опит да я избистри.

— Помня, че с нея си говорихме, и после… — Отново поклати глава. — Съжалявам. И съжалявам, че закъснях. Спах като труп.

И той беше спал като труп, което беше необичайно, тъй като нощта бе ясна. Без буря, която да пази бреговете на Итикана, Арен обикновено се мяташе в леглото по цяла нощ. Ако проклетата котка не го беше събудила, и той нямаше още да е станал.

— Добро утро, деца.

Ана се обърна и видя от мъглата да изплува Джор, стиснал в ръка хлебче, което явно беше откраднал от кухнята.

По-възрастният мъж огледа Арен.

— Изглеждаш прекалено отпочинал за току-що венчал се мъж.

Ана се изкиска.

— Не мисля, че снощи е имал компания. Или която и да е друга нощ.

— Какво, да не би вече да успя да ядосаш новата си жена?

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 97
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)