Андромеда [A for Andromeda - bg]

Трета глава

Амбиции

Новият институт по електроника се намираше в пешеходна зона — някогашен площад от времето на Регентството — и го обграждаха високи сгради от бетон и стъкло с мозаични орнаменти по фасадите. В него имаше няколко етажа с компютри и след много тичане и агитиране Рейнхарт успя да отложи изпълнението на присъдата на Флеминг и да го настани в института заедно с останалите от екипа с право на достъп до апаратурата. На Бриджър, чийто договор скоро изтичаше, изпратиха млада помощничка на име Кристин Флемстад, а Джуди — за нейно (а и на всички останали) най-голямо недоволство — бе изпратена с тях.

— За какво ни е прес-аташе — заяви Флеминг, — ако бачкането ни е толкова секретно, че трябва да си мием зъбите, стъпили на стол, за да не оставяме следи.

— Ако ми позволите, ще започна да се уча по малко. Така че когато се получи разрешение, да се даде гласност…

— Значи искаш да бъдеш au fait [6], а?

— Имате ли нещо против? — Джуди говореше нерешително, сякаш не Флеминг, а тя бе виновна за случилото се. Необяснимо защо се чувствуваше свързана с него.

— Ама съм се запритеснявал и аз! — рече Флеминг. — Колкото повече секс, толкова по-добре.

Обаче, както бе казал и в Болдършо, нямаше никакво време. Прекарваше по цели дни и по-голямата част от нощите си да превръща огромното количество данни, получени чрез телескопа, в понятни числа. Каквото и споразумение да бе сключил — или Рейнхарт го бе направил от негово име, — то го бе отрезвило и той работеше още по-напрегнато. С твърда и неумолима решителност пришпорваше Бриджър и момичето и търпеливо понасяше надзора и установения ред. Рейнхарт отговаряше за работата само формално и Флеминг послушно му предоставяше всичките резултати от работата си, но хората от отбраната неизменно се навъртаха наоколо и той дори успяваше да се държи любезно с Уотлинг, когото кръстиха «Сребърните крилца».