Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
— Вървете сто метра направо — каза кълбото с гласа на Карелен. — После ще завиете наляво и тогава ще ви дам по-нататъшни указания.
Стормгрен закрачи нетърпеливо напред, макар да разбираше, че няма нужда да бърза. Кълбото остана да виси зад него в коридора, сякаш прикриваше отстъплението.
След минута Стормгрен стигна до друго такова кълбо, което го очакваше на разклонението на коридора.
— Трябва да преминете още половин километър — каза кълбото. — Вървете наляво, докато не се срещнем пак.
Шест пъти Стормгрен се среща с тези кълба по пътя си към изхода. Отначало го удивяваха и той дори си помисли, че един и същ робот се изхитрява някак да го изпревари; после се досети — изглежда тези прибори бяха разположени във верига, по която се осъществяваше връзка с дъното на мината. При изхода на повърхността няколко часовоя бяха застинали в неправдоподобна скулптурна група под надзора на поредното вездесъщо кълбо. Малко по-далеч на склона лежеше същият летателен апарат, който винаги откарваше генералния секретар при Карелен.
Замаян от слънцето, Стормгрен постоя известно време. После видя наоколо ръждясалите и изпотрошени механизми на мината, зад които надолу по склона се простираше изоставено железопътно разклонение. На няколко километра в подножието на една планина започваше буйна гора, а още по-надалеч проблясваше голямо езеро. Като че ли се беше оказал някъде в Южна Америка, макар и да не можеше да определи защо остана с такова впечатление.
Влизайки в летателния апарат, Стормгрен хвърли последен бегъл поглед към входа на мината и застиналите до него хора. Отверстието в сребристата стена изчезна зад него и той се отпусна на познатия стол с въздишка на облекчение.
След малко той успя да си отдъхне дотолкова, че от глъбините на душата му се изтръгна само:
— И така?
— Съжалявам, че не можах да ви отърва по-рано. Но вие сигурно разбирате, че беше много важно да дочакаме там да се съберат всички ръководители.
— Значи вие… — заекна Стормгрен. — Вие какво, през цялото време сте знаели къде съм? Ако съм си мислел…
— Не бързайте — каза Карелен, — позволете ми поне да се доизкажа.
— Прекрасно, слушам ви — мрачно процеди Стормгрен.
Той започна да подозира, че е послужил всичко на всичко като примамка в хитроумен капан.
— Преди известно време пуснах след вас… можем да наречем това устройство „следотърсач“ — започна да обяснява Карелен. — Доскорошните ви приятели вярно предполагаха, че не съм в състояние да ви следвам под земята, макар че проследих дирите ви чак до самата мина. Подмяната в тунела беше остроумен трик, но когато първата кола престана да отговаря на сигналите, открих измамата и скоро отново ви открих. А после просто трябваше да се изчака. Знаех, че когато решат, че съм ви изгубил от погледа си, всички ще се съберат там и аз ще ги заловя веднага.
— Но вие ги освобождавате!
— До днес не можех да изясня кои точно от всичките два и половина милиарда души на вашата планета са истинските ръководители на нелегалното движение. Сега, когато са ми известни, съм в състояние да следя всяка тяхна стъпка и, ако се наложи, да наблюдавам всяко тяхно действие — до най-малките подробности. Така е много по-добре, отколкото да ги поставя под ключ. Каквото и да предприемат, сами ще издадат останалите. Те са поставени в безизходно положение и сами разбират това много добре. Вашето изчезване ще си остане за тях неразгадаема тайна — пред очите им се стопихте във въздуха.
Малката кабина се изпълни със звучния смях на Карелен.
— В определен смисъл се получи забавна история — продължи след миг той, — но целта й е много сериозна. Тревожат ме не няколкото десетки души от тази организация, а това как ще се отрази всичко на настроението на другите нелегални групи, които действат на други места.
Стормгрен замълча. Това, което чу, го утешаваше малко, но разбираше идеята на Карелен. Гневът на доскорошния пленник малко поутихна.
— Жалко е, че трябва да се постъпи така, когато ми остават броени седмици до оставката — каза след малко той, — но сега ще съм принуден да поставя охрана пред дома си. Следващия път могат да похитят Питър. Впрочем, той как се справяше без мен?
— През последната седмица го следих внимателно и нарочно не му помагах по никакъв начин. Като цяло се държа много добре, но такъв човек не може да ви замени.
— Негов късмет — някак засегнато отбеляза Стормгрен. — Между другото, не сте ли получили някакъв отговор? Все още ли не ви разрешават да се разкриете пред нас? Убеден съм, че сега това ще е най-силното оръжие на враговете ви. Хиляди пъти ми повториха, че няма да ви се доверят, докато не ви видят.