Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
— Ето какво имам пред вид — разпалено продължи ван Риберг. — Според мен, физически те изглеждат като нас, хората. Те разбират, че ще сме търпеливи, ако ни управляват някакви въображаеми същества…, е, всъщност съвсем различни, превъзхождащи ни многократно с разума си. Но човечеството, такова каквото е то, не би приело да се подчинява на себеподобни.
— Доста изобретателно, каквито са всичките ви теории — каза Стормгрен. — Добре би било да номерирате опусите си, като в творчеството на композиторите. Щеше да ми е по-лесно да ги проследявам. Сега може да се възрази…
В този момент съобщиха за посетител и в кабинета влезе Александър Уейнрайт.
Стормгрен се запита какво ли си мисли той в този момент и, разбира се, дали все пак Уейнрайт не е свързан с неговите похитители. Не изглеждаше да е така — сигурно Уейнрайт искрено отхвърляше насилието. Крайното крило на Лигата за освобождение безнадеждно се опозори и едва ли скоро щеше да посмее отново да заяви за себе си.
Ръководителят на Лигата прочете текста на съобщението много внимателно. Стормгрен се надяваше, че Уейнрайт ще оцени този знак на внимание — тази мисъл му бе подсказал Карелен. Само след дванадесет часа всички хора по Земята щяха да узнаят обещанието, което бе дадено на техните внуци.
— Петдесет години — замислено произнесе Уейнрайт. — Доста ще почакаме.
— За хората това може и да е дълъг срок, но не и за Карелен — възрази Стормгрен. Едва сега той започна да разбира тънките сметки на Свръхвладетелите. Сегашното решение им даваше покой, необходима по тяхно мнение отсрочка и, в същото време, лишаваше Лигата от здрава почва под нозете й. Разбира се, Лигата нямаше да се примири, но оттук нататък позицията й беше много по-слаба. Естествено Уейнрайт също разбираше това.
— За петдесет години всичко ще бъде изгубено — с горчивина каза той. — Никой от тези, които помнят нашата независимост, няма да е сред живите — човечеството ще изтърве връзката със своите предци.
„Думи, празни думи — помисли си Стормгрен. — Думи, за които по-рано хората са воювали и са умирали, и за които никога вече няма нито да умират, нито да се бият. И от това светът ще стане по-хубав!“
Докато гледаше след отиващия си Уейнрайт, той се запита колко ли още грижи ще създава Лигата за освобождение в близките десетилетия. И се зарадва от мисълта, че това вече ще бъде работа на неговия приемник.
Само времето бе в състояние да излекува някои недъзи. Злодеят можеше и да бъде унищожен, но какво да се прави с добрия човек, упорит в заблужденията си?
— Ето го вашето куфарче, съвсем като ново — каза Дювал.
— Благодаря — Стормгрен все пак придирчиво огледа куфарчето си. — Сега може би ще ми обясни някои неща, а също така и как ще постъпваме занапред.
Физикът явно бе зает повече с мислите си.
— Едно не мога да разбера — каза той. — Защо това ни се размина толкова лесно? Ако бях на мястото на Карел…
— Но не сте на негово място. Не се отвличайте, приятелю. Какво открихме все пак?
— Ох, тези пламенни, нетърпеливи северняци! — въздъхна Дювал. — Ние измайсторихме нещо като радар с малка мощност. Покрай радиовълните с много висока честота, той работи още и с крайните инфрачервени, а също и с всички вълни, които навярно не може да види нито едно живо същество, колкото и причудливо да са устроени очите му.
— А откъде знаете това със сигурност? — попита Стормгрен, учуден, че тази чисто техническа задача му е любопитна.
— Е, не можем да го твърдим с абсолютна сигурност — неохотно призна Дювал. — Но нали Карелен ви вижда при обичайно осветление? Следователно очите му са сходни с нашите и възприемат светлинните вълни в същите предели. Така или иначе апаратът заработи. Убедихме се, че направо зад този ваш телеекран има голяма стая. Дебелината на екрана е около три сантиметра, а помещението зад него има не по-малко от десет метра в дълбочина. Не ни се удаде да различим ехото от далечната стена, но това трудно можеше да се очаква при тази мощност, а на по-голяма не се решихме. И все пак ето какво получихме.
Той прехвърли, към Стормгрен лист фотохартия, по който минаваше една единствена вълнообразна линия. На едно място линията бе отскочила рязко нагоре и образуваше нещо като остър зъб — сякаш е било регистрирано слабо земетресение.
— Виждате ли този зъб?
— Да, а какво е това?
— Нищо друго, освен Карелен.
— Боже мой! Сигурен ли сте?
— Не е трудно за разгадаване. Той седи, или стои, или дявол знае как се разполага там, от другата страна на екрана на около два метра. Ако разделителната способност на апарата бе малко по-голяма, щяхме дори да изчислим неговия ръст.