Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Но днес не го интересуваха нито тези апарати, нито обичайната им работа. Той отиде в малкия кабинет, където можеше да влиза само Стормгрен. По заповед на ван Риберг ключалката вече беше разбита и в кабинета го чакаше шефът на отдел „Свръзки“.
— Ето, това е обикновен телетайп — каза той на ван Риберг. — Клавиатурата е като на стандартна пишеща машина. Има и фотопредавател, в случай че трябва да се изпратят някакви изображения или таблици, но вие казахте, че засега няма такава нужда.
Ван Риберг разсеяно кимна с глава.
— Да, благодаря ви. Свободен сте. Сигурно няма да се бавя много. След това отново заключете стаята и ми дайте всички ключове.
Той почака, докато другият излезе и седна пред апарата. Знаеше, че този начин на свързване се използваше рядко — почти всички въпроси се обсъждаха лично между Карелен и Стормгрен всяка неделя на срещите им. Но този апарат явно бе предназначен за извънредни случаи и можеше да се очаква, че отговорът няма да закъснее.
Ван Риберг се поколеба за миг и започна неумело да натиска клавишите. Машината тихо забръмча — на тъмния екран кратко припламваха дума след дума. Той се изправи в очакване на отговора.
Не измина и минута, когато апаратът отново закъркори. Не за пръв път ван Риберг допусна, че Карелен може би никога не спи.
Отговорът бе много кратък и съвсем не утешителен:
НИКАКВИ УКАЗАНИЯ. ДЕЙСТВАЙТЕ ПО СВОЕ УСМОТРЕНИЕ. К.
С горчивина и без никакво удоволствие ван Риберг усети огромния товар на своята отговорност.
За три дни Стормгрен успя да изучи добре своите тъмничари. Някаква стойност имаше само Джо. Другите двама бяха истински нищожества — сбирщина, която неизбежно се прилепва към което и да е нелегално движение. Идеалите на Лигата за освобождение за тях бяха празна работа; интересуваше ги само едно — да се сдобият с насъщния, без да полагат много усилия.
Джо беше по-сложен, макар че понякога приличаше на възрастно дете. Безкрайните игри на покер понякога се прекъсваха от бурни политически спорове и скоро на Стормгрен му стана ясно, че великанът никога не се беше замислял сериозно за какво точно се бори. Тези хора бяха завладени от силни чувства и краен консерватизъм — едва ли можеше при това положение изобщо да се говори за трезви разсъждения. Много време родината на Джо се беше борила за независимостта си и този факт бе поставил върху него неизличим печат — Джо все още живееше с миналото. Беше един вид живописно изкопаемо, един от тия, които съвсем не се нуждаеха от някакъв уреден образ на живота. Когато тези хора изчезнеха, ако това, разбира се, се случеше някога, светът щеше да стане безопасен, но и доста по-скучен.
Сега Стормгрен почти не се съмняваше, че Карелен не е успял да открие следите му. Той все още се опитваше да убеди своите стражи в противното, но безуспешно. Беше ясно, че го държат в плен, очаквайки да видят ще се намеси ли Карелен или не — ако нищо не се случеше, те можеха да действат и по-нататък.
И Стормгрен не се учуди, когато на четвъртия ден след похищението Джо го предупреди, че очаква гости. Още преди това пленникът бе забелязал растящото безпокойство на тъмничарите си и се досети, че ръководителите на движението са се убедили в своя успех и скоро ще се появят.
Те вече седяха зад нестабилната дървена маса, когато Джо въведе Стормгрен в помещението и учтиво се отдръпна, за да го пропусне. На Стормгрен му беше забавно от това, че Джо за пръв път бе изтипосал голям пистолет на кръста си. Неговите подчинени ги нямаше, а и самият Джо се държеше по-скромно от обичайното, Стормгрен веднага разбра, и пред доста по-значителни хора. Тези, които бяха вътре, му напомняха видяната някога фотография на Ленин и неговите сподвижници в първите дни на руската революция. Бяха шестима и излъчваха подобна сила на ума, желязна воля и непреклонност. Джо и нему подобните не бяха опасни, но тези тук бяха умът и сърцето на нелегалната дейност.
Стормгрен кимна кратко с глава, приближи към единствения свободен стол и седна, стараейки се да изглежда хладнокръвен и непринуден. Възрастен широкоплещест мъж, който седеше до отдалечения ъгъл на масата, следеше всяко негово движение — той посрещна Стормгрен и впи в него язвителните си сиви очи. Под този пронизващ поглед Стормгрен се разколеба и, без да го желае, заговори пръв: