Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Карелен въздъхна.
— Не. Засега нямам никакви известия. Но знам какво ще ми отговорят.
Стормгрен прекъсна тази тема. Преди време би продължил да настоява, но сега в мислите му за пръв път се раждаше друг план. Спомни си думите на човека, който го разпитваше. Можеха ли наистина да се изобретят някакви прибори…
Това което отказваше да извърши под натиска на други, щеше може би да опита да стори по собствена воля.
Четири
Няколко дни по-рано Стормгрен дори не би повярвал, че ще бъде способен сериозно да обмисля подобно нещо. Може би мислите му приеха този обрат главно заради нелепата мелодрама с похищението — сега то му изглеждаше малко като блудкав телевизионен спектакъл. За пръв път в живота си Стормгрен се сблъска с прякото насилие, което никак не приличаше на словесните битки в заседателната зала. Сигурно жаждата за действие като вирус проникваше в кръвта му… или просто твърде бързо се вдетиняваше?
Движеше го изгарящото любопитство, а освен това нямаше нищо против да се разплати за шегата, която му погодиха. Вече му беше съвсем ясно, че Карелен се е възползвал от него като примамка. Дори да беше с най-добри намерения, Стормгрен не бе склонен да му прости толкова лесно.
Пиер Дювал никак не се изненада, когато Стормгрен се появи в кабинета му, без да го извести за това предварително. Бяха стари приятели и генералният секретар на ООН често посещаваше шефа на Бюрото за научни изследвания. Разбира се тази визита не би изненадала и Карелен, ако той или някой от подчинените му изведнъж насочеше там всевиждащите очи на своите прибори.
Отначало приятелите поприказваха за работата си и обмениха някои политически сплетни; после не съвсем уверено Стормгрен заговори за това, заради което бе дошъл. Разположен удобно в креслото си, старият французин слушаше — с всяка изминала минута веждите му все повече се повдигаха от учудване и накрая едва не достигнаха падащия на челото му перчем. Един-два пъти сякаш искаше да каже нещо, но се сдържа.
Когато Стормгрен свърши, ученият тревожно се огледа.
— А не мислите ли, че ни подслушва? — попита той.
— Едва ли е възможно. Карелен има, както се изрази, следотърсач, който ме охранява. Но това устройство не действа под земята, ето защо съм тук, във вашето подземие. Предполагам, че е убежище от всички видове радиация, нали? Карелен не е магьосник. Той знае къде съм сега, но не повече от това.
— Надявам се, че сте прав. И още нещо — не би ли било опасно, ако той узнае плановете ви? А той сигурно ще ги узнае.
— Ще рискувам. При това с него се разбираме добре.
Няколко минути физикът си поигра с един молив, мълчаливо загледан пред себе си.
— Задачата е трудна. Но ми допада — просто каза той. Наведе се към някаква кутия и извади оттам голям бележник — Стормгрен се изненада от размерите му.
— Така — Пиер Дювал започна поривисто да драска по хартията някакви стенографски знаци, които приличаха на негово изобретение. — Трябва да знаем всичко съвсем точно. Разкажете ми всичко, което знаете за стаята, където разговаряте. Не пропускайте нито една дреболия, дори и да ви се струва глупост.
— Няма кой знае какво за описване. Стените са метални, стаята е около осем квадратни метра, висока е около четири. Размерите на екрана са примерно метър на метър, поставен е върху маса… По-добре да го нарисувам.
Стормгрен набързо нахвърли чертежа на добре познатата стая и го подаде през бюрото на Дювал. Леко потръпна, защото си спомни как неотдавна стори същото. Какво ли беше станало със слепия уелсец и съюзниците му? Как им беше подействало внезапното му изчезване?
Намръщил челото си, французинът изучаваше чертежа.
— И това е всичко, което можете да ми кажете?
— Да.
Дювал сърдито изпухтя.
— А осветлението? Какво, да не би да седите в пълна тъмнина? А вентилацията, отоплението?…
Стормгрен се усмихна: Дювал бе верен на себе си — ядосваше се и от най-малкото.
— Целият таван е светещ, а въздухът, доколкото разбирам, идва от същата решетка, от която и звукът. Откъде излиза този въздух, съвсем не знам. Може би от време на време направлението на тягата се променя, но не съм го забелязал. Няма никакви радиатори и никакви признаци на отопление, но температурата в стаята винаги е нормална.
— С други думи, явно замръзват само водните пари, но не и въглеродният двуокис.
Стормгрен счете за нужно да се усмихне на старата общоизвестна шега.
— Казах ви всичко, според мен. Колкото до машинарията, която ме отнася до Карелен, не е много по-забележителна от кабина на асансьор. Разликата е, че има стол и маса.