Заключената стая

IX.

С редки изключения, професионалистите, които се борят с престъпността, са такива хора като всички останали. И даже при изпълнението на сериозни и отговорни задачи те понякога са способни на обикновени човешки емоции. Например могат да се вълнуват и да преживяват, когато им предстои да се запознаят с доказателства от първостепенна важност.

Членовете на специалната група за борба с банковите обири и високопоставените самозвани гости седяха като на тръни. Светлината в залата беше намалена и всички гледаха към правоъгълния екран. Всеки момент ще започне прожекцията на живите картинки, които разказват за нападението на Хурнсгатан. Присъстващите ще видят със собствените си очи въоръжения обир, убийството и персоната, която вечерните вестници вече бяха кръстили „смъртоносната бомба в пола“ и „русата красавица с тъмни очила и пистолет в ръка“. По тези и други все такива оригинални епитети се виждаше, че репортерите поради липса на собствена фантазия черпеха вдъхновението си един от друг.

Такава беше традицията: на страниците на вечерните вестници жените, замесени в крупни престъпления, винаги се рисуваха като някакви прекрасни балерини.

Прожекцията на заветните кадри можеше да се състои и по-рано, но техниката, както винаги, изневери, нещо в касетата беше заяло и в лабораторията трябваше доста да поработят, за да не повредят лентата. Най-сетне бяха я извадили и проявили, без даже да повредят перфорацията й. Според техниците всичко било великолепно.

— Е, с какво ще ни зарадват днес — обади се Ларсон, сякаш предчувстваше нещо. — Май ще е Уолт Дисни, нещо за Патаран.

— Предпочитам да е за тигърчето — отговори му Колберг.

— Разбира се, някой би предпочел и „Партайтаг в Нюрнберг“2 — отвърна Гюнвалд Ларсон.

Те седяха най-отпред и говореха високо, но в задните редове цареше тишина. Присъстващите шефове, начело с началника на Централното полицейско управление и заместника му Малм, мълчаха. „Интересно, за какво ли са се замислили?“ — запита се Колберг.

Сигурно решават как да подрежат опашките на опърничавите си подчинени. Пренасят се мислено в миналото, когато наоколо цареше пълен ред и делегатите на шведската полиция, без да им мигне окото, избраха Хайдрих3 за президент на Интерпол4. Спомнят си колко по-добре вървяха работите само преди година, когато никой не смееше да оспорва разумността на решението, според което обучението на полицаите беше отново поверено на реакционерите от армията.

На остроумията хихикна само Булдозера Улсон.

Преди време Колберг и Гюнвалд Ларсон не си симпатизираха много. Но през последните години те преживяха доста неща заедно. Приятели не станаха и извън службата изобщо не се срещаха, но все по-често чувствуваха някакво сродство помежду си. А в специалната група отдавна се смятаха като съюзници.

Техникът беше вече готов.

Напрежението в залата достигна предела си.