Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
— Добре де, ще видим — рече Булдозера Улсон, потривайки ръце. — Ако кадрите са толкова сполучливи, както ни се каза тук, довечера ще ги покажем по телевизията и докато преброим до две, ще пипнем цялата компания.
— Все пак предпочитам дългите бедра — не се предаваше Гюнвалд Ларсон.
— А шведски стриптийз? — продължи Колберг. — Знаете ли, аз никога не съм гледал порнография. Девица Луиза, седемнадесетгодишна, се разсъблича и така нататък.
— Я млъкнете — изръмжа началникът на ЦПУ.
Кадрите се завъртяха, яркостта беше забележителна, никой от присъствуващите не помнеше такова чудо. Обикновено на подобни прожекции вместо хора на екрана се мяркаха някакви размазани петна. Но този път изображението беше изумително ясно.
Камерата е била поставена много хитро и благодарение на специалната високочувствителна лента сега можеше добре да се види човекът, който стоеше от другата страна на гишетата. Вярно, отначало залата беше празна. Но след половин минута на екрана се появи човек. Спря се, погледна надясно, а след това наляво. После, сякаш да се види по-добре анфасът му, се вторачи в обектива. Ясно се виждаше облеклото му: велурена куртка и стилна риза с двойна яка. Енергично, сурово лице, сресани назад светли коси, недоволен поглед под гъстите вежди… Ето че дигна голямата си космата ръка, изскубна от ноздрата си дълъг косъм и започна внимателно да го разглежда.
Лицето на екрана беше добре познато на присъствуващите: Гюнвалд Ларсон. Светлина. Специалната група мълчеше. Най-сетне се обади началникът на ЦПУ:
— За тази история на никого нито дума.
— Разбира се, че как иначе.
Колберг се изсмя.
— Как се е получило така? — попита Булдозера Улсон. Той даже изглеждаше озадачен.
— Хм — изкашля се киноекспертът. — От гледна точка на техниката не е трудно да се обясни: може да е заяло пускането и камерата е започнала да работи със закъснение. Какво да се прави, деликатно устройство.
— Ако само една думичка проникне в пресата — ръмжеше началникът на ЦПУ, — то…
— Цял месец не мога да се покажа пред министъра — допълни Гюнвалд Ларсон.
— Гледай я ти нея, как се е маскирала само — ликуваше Колберг.
Началникът на ЦПУ се понесе към изхода. Малм заситни подире му.
Колберг се задъхваше от смях.
— Нищо не може да се направи повече — съкрушено рече Булдозера Улсон.
— Лично аз бих казал, че филмът съвсем не е лош — скромно заключи Гюнвалд Ларсон.
X.
След като си пое дъх, Колберг хвърли изпитателен поглед към човека, на когото беше временно подчинен.
Булдозера Улсон беше водещата ос на специалната група. Той обожаваше банковите обири и за последната година, когато броят им нарасна неимоверно много, разцъфтя повече от всякога. Той беше генератор за идеи и концентрат от енергия, можеше да работи със седмици по осемнадесет часа в денонощието без оплаквания, без какъвто и да било намек за отчаяние и умора.
Булдозера Улсон явно смяташе полицейската работа за най-интересното нещо в света.
Това сигурно се дължеше на обстоятелството, че самият той не беше полицай.
Уилсон работеше в прокуратурата и водеше разследванията за въоръжените банкови обири. При него вече бяха се натрупали несметно количество подобни дела. Някои от тях разкриваха, наистина не съвсем изцяло, някого арестуваха, другиго осъждаха, но обирите се умножаваха: три или четири седмично и на всички беше ясно, че много от тях имат нещо общо помежду си. Но какво?
Разбира се, не ограбваха само банки. Нападенията на частни лица бяха много повече, не минаваше и час, без да са ограбили някого. На улицата на площада, в магазина, в метрото, в собственото жилище — никъде човек не можеше да се чувствува сигурен. Но на банките се придаваше особено значение. Да посегнеш на банка, това беше равносилно на посегателство срещу основите на самото общество.
Системата на държавното устройство демонстрираше на всяка крачка своите недостатъци. Що се отнася до полицията, то само в Стокхолм през последните две години останаха неразкрити, поради безсилието на блюстителите на реда, 220 хиляди правонарушения. Разкриваше се само едно от всеки четири по-сериозни престъпления, а колко други изобщо не ставаха известни на полицията?
Едно беше съвършено ясно. За много неща полицията си беше виновна сама. След централизацията през 1965 година, когато управлението на всички полицейски органи беше поверено на едни ръце, веднага стана ясно, че тези ръце не са най-подходящите.
Много изследователи и социолози отдавна се питаха от какви съображения се ръководи в действията си Централното полицейско управление. Естествено, този въпрос оставаше без отговор. Ръководейки се от правилото „по този въпрос никому нито дума“, началникът на ЦПУ по принцип не отговаряше на никакви въпроси. За сметка на това той умираше да произнася речи, които най-често не представляваха интерес даже от гледна точка на риториката.