Грешката на боговете е, че грешат

— Психологическият ефект при среща на едно същество от един свят с друго от друг, е непредсказуем. Винаги е така.

„Странната смърт“ започнала скоро след вашето кацане в общото за двете разновидности гнездо. „Странната смърт“ започва в даден град веднага след като вие се появите. Обяснението не е трудно.

Разновидностите на патицата изведнъж се сблъскват с истинската красота и съвършенство. Друго е да имат мъглива представа как биха изглеждали красотата и съвършенството, съвсем друго е като го видят със собствените си очи. Тогава граденото с хилядолетия се сгромолясва с трясък в една бездна, откъдето излизане няма. Разумът не може да помогне. Прекалено студен и суетен е да го направи. Но и да можеше, и той е безпомощен.

Несъзнателният стремеж към съвършенство и красота е по-силен, много по-силен от него. За индивида остава само съзерцанието или смъртта. За предпочитане е смъртта. Съзерцанието засилва болката по недостижимото…

— Не намеквате ли за самоубийства, Вонедиан? — замислено попита Еърт.

Бях му благодарен, че се обади. Не знаех как да продължа.

— Нещо повече от самоубийства, Еърт! Самоубийства с цел. — Вниманието на трите цивилизации било заангажирано с откриването на възможните причини за „Странната смърт“, но нито една не се потрудила да проучи предпоставките. А те са чисто човешки.

Обърнах се към Зевса и Хефест-Вулкан.

— Това е първата ви грешка. Не казвам, че е само ваша. Далеч съм от тази мисъл, разбира се. Тя е обща. И не е било възможно да бъде избегната или предсказана, защото не сте се познавали добре. Незнанието, донякъде, ви извинява. Но нищо не е в състояние да извини втората ви грешка. Тя е само ваша. Доказателствата са налице.

Кимнах с глава по посоката на стоящите зад Хермес индивиди. Те не трепнаха. Мина ми през ум, че само привилегированите ме разбираха. Но и така беше добре. От новоизлюпени богове всичко можеше да се очаква.

— Грешката ви идва оттам, че лебедът не може да позволи пред неговите очи да загинат две от разновидностите на Разума. Видът, като пяло, изглежда е доста рядък из Вселената…

Зевсът потвърди несъзнателно с брада. Бях го сразил както Давид Голиат, само че с думи. Друг път щеше да се замисли, преди да започне да се заяжда със земен човек.

— В лилавата сграда, чрез не знам какви хитроумни съоръжения, вие изковавате главната причина за смъртта на грозните патици. Стараете се по примера на земните си съименници, да поправите грешките на природата и по свой образ и подобие създавате един приказен образ, за да смени онзи, изграждания от хилядолетия от самостоятелно развиващите се цивилизации. Мислили сте, че така им помагате — напротив, по този начин вие ги унищожавате.

Патицата среща лебеда, слага го на пиедестал, а самата тя ляга в подножието му и умира с усмивка, защото знае, че ще бъде пресъздадена в един мечтан от нея вид. Не е лебед, но поне прилича на лебед.

Тази грешка сте могли да избегнете, ако поне малко бяхте обърнали внимание как ви гледат „ангелите“ и „дяволите“ (дадохме им такива имена, понеже вие решихте да останат анонимни), когато ви срещнат — ТЕ ВИ БОГОТВОРЯТ. Можехте да я избегнете, но не го направихте. Какво го интересува лебедът, че грозната патица е влюбена в него и го боготвори? Той лети прекалено високо, за да вижда как живеят простосмъртните по земята.