Грешката на боговете е, че грешат
- Автор: Найденов Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешката на боговете е, че грешат». Краткое содержание книги:
Стигаше ми и това, което видях. Събрах детективите, почаках още малко и се върнах обратно.
За разлика от недоумяващите ми партньори имах вид на триумфатор. Най-жалкото беше само, че не влизах в Рим, а в някакво неизвестно градче, на още по-неизвестна планета, но и това все пак беше нещо. По-добре градче, отколкото никъде.
VI
— Сега, след като заровихме бойната томахавка, да продължим да си играем на следователи. Ако нямате нищо против, разбира се — казах аз, когато се върнахме пред апаратите на Еърт.
Желанието ми предизвика поредица подозрителни погледи.
— На какво ще играем? — Марлоу имаше вид, сякаш не ме беше разбрал.
— На следователи. По твое време не знам как са се наричали, но съм слушал (за малко да изтърся „чел“), че често си се сблъсквал с подобна порода хора.
— Не много често, ала достатъчно, за да ги намразя — подхвърли ми една крива усмивка Марлоу.
Пропуснах покрай ушите си намека. Не исках да си губя времето с празни приказки.
— Кой ще бъде пръв?
Видях Еърт да се надига.
— Вас, Еърт, ще помоля отново да проверите ангелите и дяволите. Интересуват ме възможни особености в живота им.
— Имали смисъл да повтаряме изследванията?
— Всяко повторение има своя смисъл — изрекох с тона на древен атински мъдрец аз.
Не обичах да ми противоречат тъкмо когато имах на ум нещо важно. Още една моя отрицателна черта. Всяко дърво си има чепове, но моите са безбройни.
— Добре, щом желаете… — въпреки апарата усетих, че Еърт се пообиди. Въпрос на въображение, разбира се. Поне естествената човешка реакция трябваше да бъде такава.
— И така, да започваме — изгледах подред намръщените детективи. — Ще ви помоля, докато разговарям с един, другите да излязат.
— Защо? Сега не е ли необходимо да се допълваме един друг? — попита Холмс, тъпчейки лулата си.
Мислих цяла секунда, докато разбера, че е прав. Предстоеше ми да разпитвам детективи, а не престъпници. Имаше разлика. Само дано не забравя за нея. Понякога съм страшно разсеян. Или се правя на разсеян. Не знам точно. Не ми е останало време да си го изясня.
— Съгласен съм. Вие ли ще започнете, Холмс?
— Преди това искам да попитам за нещо инспектор Еърт, позволявате ли?
Еърт остави апаратите и се обърна.
— Какво е то, мистър Холмс? — със смущение зададе въпроса той.
— О, нищо особено! Искам отново да ни обясните как е станало така, че да се срещнат три цивилизации сред необятната Вселена.
Лицето на Холмс не трепна. Ние също. Макар, че поне можехме да възнегодуваме. Разказаха ни го преди няколко часа.
— Няма ли да продължи дълго? — изказа опасенията си Мегре.
— Няма значение. Възможно е да сме пропуснали нещо, което сега може да се окаже твърде важно. Няма да е безполезно! — обърна се към конкурента си по призвание и лула, Холмс.
— Не можете ли да си представите как всички хора напускат Земята? — каза Марлоу.
Не се сдържа, а трябваше. С Холмс трудно се спореше.
— Не мога да си представя. Моето въображение има граници — изрече спокойно Холмс, с което накара Марлоу да си затвори устата.
За разлика от него, Еърт почти двадесет минути не я затвори. От равномерния му глас така ми се приспа, че беше равносилно на подвиг да се съвзема, когато най-после благоволи да свърши.
— Благодаря ви, галактичен инспектор Еърт! — топло каза Холмс. — Да видим сега с какво разполагаме и какво знаем…
Внезапно почувствах, че нищо ново няма да науча. Холмс, Поаро, Марлоу, Мегре… бяха свикнали да ловят престъпници от страниците на романите, по собственото хрумване на техните автори и не без изящество. Бяха приучени (това е точната дума), за да търсят престъпника, да извличат доказателствата срещу него от престъплението… А за това престъпление, което насила ни бяха докарали да разследваме, беше нужна пренастройка на мисленето, обхващане съществуващата действителност по друг начин (в никакъв случай изящно-литературен!), и заключенията на елементарното мислене бяха невалидни. В един друг свят всичко човешко винаги е невалидно…
За да разследва това, което ставаше тук, беше нужно човекът да се нагоди към обстановката, а не тя към мисленето му. Героите на Дойл, Кристи, Чандлър и Сименон не можеха да мислят по друг начин, освен така, както мислеше техния автор. Значи, оставахме само ние с Еърт?
Но и в него не бях много сигурен. Нямаше да се учудя, ако се окажеше, че е по-късно литературно творение, с всички произтичащи от времето на издаването му особености. Оставах аз, като единствен жив криминалист…
Откритието ме разтърси и изпълни с опасения. Познавах се. Бях в състояние така да объркам тези три свята, че после щеше да им е необходимо най-малко хилядолетие, за да се съвземат… Неочаквано друга гениална догадка ороси сгърчения ми от собственото си състояние на ужас мозък.