Грешката на боговете е, че грешат

Артър Конан Дойл добре я е описал, така че няма защо да плагиатствам. Ако имаше някакви изменения, не вярвах точно пък аз да ги забележа.

— Паяци ли? — повтори Холмс сепнато. — Като онзи?

Проследих погледа му. Зад вратата, свил крака под себе си, клечеше моят паяк.

— Не разбирам как е успял да се вмъкне?! — учудих се с основание аз.

Добре си спомнях, че бях го оставил отвън.

— Този е моят — усмихна се леко Холмс. — Вашият в момента е зад вратата. Ако искате го поканете и седнете където ви е удобно…

Беше невъзпитано да не го послушам. Пуснах паяка и седнах срещу Холмс.

— Не сте дошли само да се оплачете от паяка си, нали?

Въпросът беше нещо подобно на „хайде, изплюйте камъчето“. Реших, че няма да е лошо преди това да се направя на разсеян.

— Дойдох да си поиграя на доктор Уотсън. С ваше разрешение, разбира се.

Холмс се усмихна отново.

— Повече ви е нужно насърчение или нещо от този род. Така че не се опитвайте да играете ролята на Уотсън. От вас би могло да излезе велик мистификатор, но съвсем посредствен артист.

Засегнах се. Досега си мислех, че бих конкурирал успешно ако не Делон, то поне Фернандел, а той от един път ми отряза илюзиите. Не беше прав, но преглътнах думите му като горчив хап, подаден от любим човек.

— Всъщност, ако искате да бъда искрен, дойдох да ви запитам какво мислите за това убийство. Не намирате ли, че е твърде мистериозно?

— Загадъчно да, но мистериозно е силно казано. В убийствата няма мистерия. Имаме престъпление, без да е останала видима следа от престъпника, това е най-точното определение. Само че престъпление без следа, съгласете се, и по ваше време, е пълна безсмислица. Следователно следа има, но ние не можем да я забележим. Това мога да ви кажа. Под слънцето рядко се случват нови неща. Всичко безкрайно се повтаря.

— Забравяте, че това слънце не е нашето — постарах се уточнението да не прозвучи като забележка.

Изглежда успях.

— Не съм забравил. Мотивите на престъпника трябва да са едни и същи, независимо на кое слънце живее.

Простих му объркването. На звездите никой не живее.

— Използувах паяка, за да проуча някои неща — нали за това са ни ги изпратили. Мисля, че долавям нещичко, но още не съм сигурен какво е то. Възможно е следата да се окаже лъжлива.

Не го попитах какво долавя. Беше невъзможно да показвам пред него невежеството си. Холмс си придаде безгрижен вид.

— Кълна се във всички земни богове, че няма да отмина решението на тази загадка. Загадъчното винаги ме е привличало…

Заприлича ми на чиста хвалба, но се сдържах и го пропуснах покрай ушите си. Уотсън го нямаше да се впусне в дитирамби по адрес на метода на Холмс, така че на него нищо друго не му оставаше, освен сам да се заеме с тази работа.

— Жалко, че не са се сетили за цигулката ми! Така ми се ще да посвиря! — каза Холмс тъжно, което ме накара да застана нащрек.