Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Веселостта му изчезна.
— Не желая да бъда освободен, не желая да освобождавам и теб. — Той сложи два пръста под брадичката й, повдигна главата й. — Забелязвам, че не си одобрила моя начин да правя предложение по установения ред. Исках да съм мил с теб, Клара и да ти направя запомнящо се предложение за женитба, такова, каквото си го пожелава всяка дама. Но ако не го желаеш, нека си кажем, че сме приключили, защото тъкмо това най-много ще ми допадне.
Тя се дръпна рязко от него.
— Е, милорд, в такъв случай наистина много съжалявам…
Но той не я остави да довърши. Хвана я за ръката, привлече я плътно към себе си.
— Правя всички необходими приготовления, за да стане сватбата ни след два месеца в Сейнт Джордж. Можеш да дойдеш в Лондон, когато ти бъде удобно, за да приготвиш и ти всичко. Аз ще прекарвам времето си като се представям за твой предан годеник.
— Не, няма да го правиш — отговори разпалено тя и отново се опита да се дръпне. — Аз не искам да се омъжа за тебе, Люсиен.
— О, напротив, Клара, искаш го. — Той хвана и другата й ръка и я привлече грубо към себе си. — Ако се наложи, ще те влача до Гретна Грийн и ще подкупя някой ковач да ни венчае, тъй че и да кажеш да, и през цялото време да крещиш не, ти ще станеш моя жена. Изобщо не се съмнявай.
— Но защо? — настоя тя отново да разбере и настъпи без всякакъв резултат ботуша му с малкото си краче. — Мразиш ме, откакто станах на седемнайсет. Не ме искаш за съпруга, а и не ти трябвам. Аз няма да се омъжа за теб!
— Говори по-тихо! — скара й се той и лекичко я раздруса. — Говоря съвсем сериозно, че ще те отвлека, ако трябва, но бих предпочел да не минавам през проснатото тяло на баща ти, защото точно това ще се случи, ако продължиш да вдигаш такъв шум!
— Ти няма да посмееш да удариш баща ми.
Той се изсмя саркастично в яростното й лице.
— Прави каквото знаеш, Клара, резултатът ще е все същият. Обещана си ми още преди години и настоявам всичко да ми бъде изплатено докрай. Липсата на любов в нашите отношения изобщо няма да ме тревожи, скъпа. В моя речник любов и омраза са почти едно и също и не познавам брак, който да не се е провалил заради едното или другото.
— Бракът на моите родители.
— По дяволите, млъквай, Клара!
Устните му върху нейните я накараха да млъкне. Той я държеше здраво за ръцете, а когато я прегърна силно през кръста и я привлече към себе си, тя изстена и продължи да се бори, но най-сетне се предаде. Със свободната си ръка той галеше гърдите й, без изобщо да обръща внимание на смаяната й въздишка. Ръката му обгръщаше здраво коравото хълмче, пръстите му галеха втвърдилата се пъпка, а езикът му си пробиваше път в устата й, доставяше й удоволствие не по-малко от онова, което изпитваше и той.
— Видя ли — каза той, когато вдигна най-сетне глава, а учестеният му дъх накара гласа му да звучи по-строго — няма начин да ме спреш. Ще си взема от теб онова, което желая, Клара. Ако се противиш, само ще влошиш нещата.
Той я пусна и сега я наблюдаваше как си оправя косата и роклята, как се опитва да овладее гнева си. Очите й святкаха, но тя успя да направи лицето си безизразно и не избухна в сълзи, както биха направили навярно повечето жени. Люсиен й се възхищаваше. Дори много. Желаеше я толкова силно, че само при мисълта да я обладае тук, в библиотеката на нейния баща, в дома на нейния баща, на креслото, което й беше предложил и в което можеше изведнъж да си я представи с високо вдигнати поли, сега му се струваше възможно най-разумната мисъл. Знаеше какво ще намери под полите, под хубавите й дрехи, познаваше стройните крака и меката кожа, и красивите гърди.
— И тъй, нека се разберем — каза той най-сетне и се опита да овладее тялото си. — Ако си готова, можем да отидем и да го съобщим на семейството ти. Сигурен съм, че те търпят адски мъки, докато чакат щастливата двойка.
Той й предложи ръката си, но тя продължи да стои и само го изгледа.
— Кажи ми защо — помоли тя с треперещ глас. — Ще направя каквото пожелаеш, Люсиен. Ще се омъжа за теб и ще ти бъда съпругата, която желаеш. Но поне ми кажи защо.
Все още с протегната ръка, той я изгледа продължително и мълчаливо, преди да отговори:
— Защото преди много време ти се доверих, когато в мен още беше живо нещо, способно на подобни чувства. Защото от глупост ти оставих на съхранение малкото сърце, което ми беше останало, защото го смятах на сигурно място. Но всичко това се оказа без значение за теб, Клара, ти ми го доказваше отново и отново. Въпреки това то е твое и ако пожелая да си го върна, ще се наложи да взема заедно с него и теб.
Тя сигурно нямаше да изглежда по-смаяна, ако я беше ударил с юмрук, а той изпита изведнъж ужасното чувство, че отново е юношата, който изплака очите заради единственото нещо, което желаеше повече от всичко на света.