Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
Господарят ми също се разтревожи.
— Кои са те, по дяволите? — дрезгаво прошепнах — И каква връзка имат с вас, мастър?
— Те са Agentes in Rebus — продължи Агрипа.
Кръвта ми застина в жилите. Чувал бях за тези отблъскващи мъже, безмилостни кучи синове, професионалните шпиони и убийци на кардинала. Разбирате ли, Бенджамин и аз бяхме негови пратеници, получавахме от него една или друга задача, но Agentes in Rebus, което ще рече „Изпълнителите“, бяха личните специални агенти на кардинала.
При навъртането си из кралския двор даже аз бях чувал за Мандевил, който сновеше насам-натам подобно паяк и плетеше мрежи за враговете на краля. Не откриеше ли решаващото доказателство, той чисто и просто го измисляше. Агентите му можеха да изникнат навсякъде, преоблечени както си щат: като пътуващи търговци, актьори, даже и като някой от скитащите цигани, които кръстосват надлъж и нашир пътищата в ярко боядисани каруци. Вече всеки крал си има своя шпионска служба: френският крал си има Luciferi, султанът си има „Градинарите“, венецианският дож — Secretissimi, а Хенри Английски своите Agentes in Rebus .Създаде ги кардинал Мортън, първи министър при бащата на краля, тези най-тайни служители на короната, и до ден-днешен са високо ценени. Понякога с години могат да живеят като ваш прислужник, любовница, даже брат или сестра, но настъпи ли чаканият миг, щом главата ви трябва да хвръкне, те ще осигурят доказателствата, които ще ви пратят на ешафода.
— Имат ли пръст в цялата тази работа? — попитах аз.
Агрипа ми махна с ръка и ми прошепна:
— Да, да — млъкна, понеже Бъкингам се отдръпна от палача и изведнъж направи нещо странно. Приближи се, надвеси се над дървения парапет и впери поглед право в мен, после в Агрипа и накрая в Бенджамин. Погледът в пълните му със сълзи очи беше ясен и бистър.
— Невинен съм — дрезгаво прошепна той. Едва долавях думите му. — Няма да мине и час и ще се изправя пред Създателя си, но съм невинен! — посочи към Агрипа. — Не го забравяй!
Някъде задумка барабан. Йоменът изблъска тълпата назад и вече виждахме по-добре какво се случва. Бъкингам коленичи отново пред свещеника. Палачът на свой ред коленичи пред него и според обичая го помоли за прошка, както и за своето възнаграждение. (Тази работа така и не ми се изясни! Как така някой казва, че съжалява, после ти отсича главата и в същото време иска да му се плати за свършеното? Доста години по-късно, когато и мен отведоха пред дръвника, рекох на копелето да се разкара и да върши каквото ще!)
Най-после Бъкингам коленичи пред дръвника. Един прислужник завърза косата му, но когато му предложи превръзка за очите, Бъкингам поклати глава в знак на отрицание. Наведе се и леко изви глава, заприлича на ранена птица преди да падне, простря ръце встрани. Ударите на барабана зазвучаха по-отчетливо, секирата описа съвършена дъга и се издигна, а после се стовари на дръвника с глух удар, който прозвуча като самотен далечен гръм. Кръвта рукна в алена струя. Тълпата, затаила до този миг дъх, въздъхна при вида на кръвта, а джуджетата под ешафода запретнаха ръкави. Палачът вдигна главата на Бъкингам и се приближи към ръба на ешафода.
— Такъв е краят на всички предатели! — извика той.
Погледнах встрани. Бенджамин беше извърнал глава.
— Такъв е краят на всички предатели! — повтори палачът.
— Я се разкарай! — чу се висок глас.
— Не тая глава трябваше да отсечеш — ревна друг. — Трябваше да вземеш главата на касапския отрок!
Сред груби подигравки към ешафода полетяха гнили плодове и всякакви боклуци. Войниците пристъпваха напред и тълпата започна да се разпръсква.
— Хайде, Агрипа! — просъска Бенджамин.
Магьосникът потръпна и се огледа.
— Да, да, време е да си вървим.
С усилия си проправихме път на слизане от Тауър хил. Вървяхме покрай стената и влязохме в крепостта през портата Уотър Гейт. (Аха, капеланът ми се намесва. Точно така, това съкровище има право. По-младите поколения я наричат Портата на предателите — и каква върволица от такива е минала през нея само! Ан Болейн — до последно предизвикателна! Томас Мор, който подхвърляше шеги; потъналият в молитви Джон Фишър; Катрин Хауърд, която се присмиваше на мъжествеността на Хенри. О, между другото тя имаше право, мъжествеността му не беше за хвалба! Позабавлявахме се с младата Катрин между чаршафите и се смеехме до припадък на надареността на Хенри. Тя плати с живота си, а мен изправиха пред дръвника, но ще й дойде ред и на тази история.)