Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
Зад стените на Тауър войниците и йомените смениха караула, поставиха постове по стените и се прибраха зад мръсните порти за в случай, че настъпеха безредици. Следвахме Агрипа и криволичехме между различните кули, докато не стигнахме до Уейкфийлд — днес хората я наричат „Кървавата кула“.
— Елате! — нареди Агрипа.
Отворихме обкована с железни гвоздеи врата в приземието на Кървавата кула и влязохме в помещение без прозорци, осветявано само от димящи факли, забити в процепите на зида. Отначало не виждах ясно и не чувах друго освен шепот и скърцането на въжета, но после очите ми привикнаха с тъмнината. Чух, че господарят ми простена, напрегнах взор в мрака и различих облените в пот, полуголи тела на мъчителите, струпали се около „Дъщерята на Ексетърския херцог“ — разпространено име на уреда за изтезания още от времето, когато херцогът на Ексетър го беше докарал в Англия като средство за развързване на езици и добиване на истината — както умело се изразяват политиците.
Нещастникът, когото разпъваха на нея, беше съвсем гол, само по препаска около слабините. Видях рядка бяла коса и кльощава, измършавяла фигура, с ръце и крака, завързани за ъглите на това легло на мъченията. Мъчителите въртяха колелото, а когато то се въртеше леглото се разтягаше, разкъсваше мускулите и сухожилията и чупеше костите.
Скрит в тъмнината Агрипа повика с жест към нас главния мъчител. Мъжът с мръсна коса и чорлава брада тромаво се приближи. Голото му до кръста тяло блестеше от пот. Вехтите му, натъпкани в ботушите панталони, също бяха прогизнали от пот. Въпреки всичко изглежда мъжът харесваше занаята си, понеже се усмихваше под рошавата си брада.
— Още няма новини, господарю.
— Никакви ли? — попита Агрипа.
— Каквото каза преди, това е.
— Колко ще издържи? — попита Агрипа, все така прикрит в мрака, докато двамата с Бенджамин наблюдавахме изтръпнали от страх ужасната сцена. Вярвайте ми, ако искате да разберете какво е адът на земята, погледайте как разпъват човек, докато ръцете и краката му не бъдат измъкнати от ставите, трупът му не се удължи и срамните части се разкъсат. Накараха ме веднъж да присъствам на изтезанията на горкия Николас Оуен, послушник при йезуитите, който построи скривалище за католически свещеници в къщата ми, както и в много други къщи надлъж и нашир из страната. Даровит и способен дърводелец беше горкият Оуен. Разпъваха го, докато не го разчекнаха. Наложи им се да използват стоманени плочи, за да го изнесат и да го обесят. В какъв кръвожаден свят живеем, Господи! Припаднах на изтезанията на Оуен, но когато видях мастър Хопкинс, като омагьосан не можех да откъсна очи.
— Според теб — тихо попита Агрипа — дали мастър Хопкинс знае нещо?
— И да, и не — отвърна му мъчителят. — Но няма да ни каже нищо. На косъм от смъртта е, господарю. Не ни остава много време.
Агрипа ни изведе обратно на светло.
— Останете тук! — заповяда ни той.
Качи се по главното стълбище на Кървавата кула, върна се с вързоп дрехи в ръце и отново влезе в помещението за изтезания.
Ние с Бенджамин стояхме като наказани ученици.
— Сега какво, господарю? — попитах аз.
— Тихо! — прошепна той. — Роджър, дотук ни показаха само встъплението. Не се съмнявам, че скъпият чичо ще ни каже каква е основната интрига в тази пиеса — махна с ръка по посока на помещението за изтезания. — Не понасям подобна жестокост! Хопкинс може и да е предател, но няма нужда от подобни изтезания.
След проливния дъжд тревата още беше мокра, затова той ме поведе към дървена пейка близо до малък, настлан с плочи площад.
— Роджър, знаеш ли — заговори той приглушено, веднага щом седнахме, — че обичайното право в Англия забранява подобни мъчения?
(Е, избухнах в смях, още ме досмешава при спомена за тези думи, понеже дебелият Хенри, гадният кучи син, изповядваше убеждението, че всеки трябва да се изтезава. Когато искаше да изпрати втората си кралица на ешафода, изтезаваха музиканта Марк Смийтън, докато не призна за прелюбодеянието си с нея, като му обещаха бърза смърт, ако уличи горката Ан.)
Разглеждах плочите по площада зад мен и забелязах малко избледняло петно в средата му.
— Какво е това, господарю?
Бенджамин размърда нозе.
— На това място умират принцовете, Роджър — измърмори той. — Когато човекът е твърде високопоставен, за да служи за забавление на тълпата, на това място издигат ешафод и му отсичат главата.
Чудна работа, нали? Седях си там, съвсем близо до мястото, където години по-късно Ан Болейн, която нае сама палача си от Кале, сложи глава на дръвника, както направи и горката Катрин Хауърд. Катрин прекара нощта преди екзекуцията си в упражнения как да нагласи главата си на дръвника за последния удар на палача. На това място умря бедният Том Мор, както и старият Фишър, Маргарет, графиня Солсбъри и тримата й сина.