Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Но също така казват: „Бъди разумен и няма да пострадаш“.
— Оставам — рече Кайра. — Освен ако не ме гониш.
— Добре — въздъхна примирително Фиона. Натисна дистанционното и филмът продължи.
Кайра отново се намести удобно на дивана и взе купата с пуканки в скута си.
— Обичам момента, когато отиват в Париж — каза тя.
Но не искаш да отидеш в Йелоустоун, помисли си Фиона. Обаче не го изрече на глас.
6.
Уолт, Фиона, Томи Брандън и Гилермо Менкез вървяха по пътеката през тъмната гора, предвождани от Беатрис. Изкачваха един северен склон, по който растяха ела, бял бор и трепетлика. Всъщност кучето не водеше, а следваше миризмата от кутия кондензирано мляко, която заместник-рейнджър Менкез от Отдела за защита на рибата и дивеча бе открил на сто метра от къщата на Бъркхолдър. Фактът, че по кутията имаше чужда миризма и тя ги водеше навътре в гората, вдъхваше на Уолт надежда, че са попаднали на следа.
— Не виждам никакви мечи следи — рече Менкез. Той бе набит мъж с големи мустаци и пълно лице.
— Няма и изпражнения — съгласи се Уолт. — Нито козина по храстите или по откършените стари клони…
— Голям специалист си… — измърмори Фиона.
Уолт не й обърна внимание.
— Няма признаци, че някаква храна от кухнята е била изядена тук. — Той очакваше Беатрис да ги отведе до човек, незаконно лагеруващ в местността. А Менкез — специалистът по мечките, бе дошъл с тях за в случай, че срещнат някоя. Ако пък теорията на Уолт се окажеше вярна, „мечката“ щеше да има нужда от преводач.
През последното десетилетие испаноезичното население в долината бе нараснало лавинообразно. Все по-често неговата служба и Отделът за защита на рибата и дивеча си имаха работа с мексиканци, заселили се в държавната гора, докато се местеха от една черна работа на друга. С рухването на икономиката се бяха появили цели незаконни селища от по двайсет, четирийсет, шейсет наемни работници.
Фиона бе включена в групата, за да записва всичко, което открият. А и през последните няколко дни тя постоянно тормозеше Уолт да намери крадеца, за когото се предполагаше, че живее в горите край дома на Енгълтън.
Уолт протегна ръка и даде знак на другите да спрат. Сетне коленичи и съсредоточи вниманието си върху кафявите борови иглички, които покриваха едва забележима диря.
— Брандън! Подай ми една пръчка — каза той, протягайки назад разтворената си длан.
Томи Брандън намери един паднал клон, отчупи от него суха пръчка и я подаде на Уолт като медицинска сестра, асистираща на хирург.
— Снимка, моля — рече Уолт.
Фиона се промъкна напред и направи няколко снимки на земята пред него.
— Може би щеше да ми е от полза — каза тя, — ако знаех какво снимам.
— Точно тук — рече той, като повдигна с върха на пръчката крайчеца на едно паднало листо. Избута го настрани, хвана го с два пръста и го хвърли зад себе си. — Още една снимка — нареди той.
— Какво е това? — попита Фиона. Засне отблизо боровите иглички и за първи път забеляза през обектива, че част от тях са начупени. — Не може да си видял това — промърмори тя.
— Тук — каза Уолт, като посочи с пръчката. — Това е отпечатък от човешки крак. Носил е ботуши или обувки с твърда подметка. Не е от маратонка. — Той погледна към собствените си ботуши. — Десети или единайсети размер. Имаме късмет, че през последните две седмици не е валяло. — Взря се нататък по пътеката и подсвирна на Беатрис да спре. Щом кучето погледна към него, Уолт му даде знак с ръка и то клекна отстрани на пътя. — Не искам да развали следите. Те са на мъж. — Той погледна назад. После хвана туристическата обувка на Фиона и я отмести. — Тежи приблизително около осемдесет килограма. Висок е метър и осемдесет или малко отгоре.
Фиона се обърна към Брандън, който й кимна, сякаш за да я увери, че шерифът говори сериозно.
— Беатрис… — досети се Фиона. — Видял си промяна у Беатрис, когато мина оттук.
— Много добре, госпожице Кеншоу — похвали я Уолт.
— Носът й? Опашката й? Какво забеляза?
— И двете — отвърна Уолт. — Беа е моят гайгеров брояч. В момента тя е шефът и го знае. Погледни я.