Диамантен меч, дървен меч [bg]

Какво става в Мелиин!

Тази мисъл го опари като нажежена игла, проникна в мозъка, прободе съзнанието му и младежът пак подрипна в постелята.

„Аз съм тук, а в същото време Мелиин навярно гори като факла от четирите си края! Императорът се разбунтува против Дъгата. В тази игра залозите ще станат повече от тлъсти. Маговете няма да се церемонят - хич даже...

Баща Хеон със сигурност вече е повел Сивата гвардия по улиците - да щурмуват кулите и да се бият на барикадите. О, Небеса, откога ли старецът се е подготвял за този ден! И аз го чаках... А ето, че когато часът удари, аз се излежавам на топло. Къде ли се оглежда за мен сега Бащата. Сигурно клати глава, цъка с език и съжалява, че го няма онзи негов момък, няма го въпреки положената клетва.

Има го, разбира се. Има ме, само че, видите ли, моя милост е малко потрошен и се лекува!"

Фесис застена и захапа възглавницата, забравил за твърде крехките нерви на леля Аглая.

- Кер, гълъбче, соколче! Какво има?!

- Нннищо... лельо. Не е от раната... от... заради несвършена работа.

- Сили велики! И що за работа имаш, че е толкоз важна? И без това те довлякоха тук полужив! От „работа" си на тоя хал! Лежи си кротко, мъко моя, не подрипвай... Ох, при Архимага ли да ида, да го търся да те вразумява! - разстрои се леля Аглая.

-А, не... Само Игнациус ми липсва. Няма нужда, виж, че и без него не мога да мръдна от проклетото канапе.

- И слава на небесата! - сърдито заяви леля Аглая. - Най-после да си починеш. Да се съвземеш. Може пък и да ти дойде ума в главата. Току-виж речеш и да се ожениш най-после... Наистина, колко още ще ергенуваш,

Керли? Знаеш ли наскоро Клара каква мома доведе?

- Лельо, лельо... Само дебнеш да ме вържеш към полата на някоя кукла

- Фесис несполучливо опита да се засмее. Напрежението отекна в цялото му тяло като пожар. - Та ти ако ме видиш до някоя кокетка, дето стрелка с очи насам-натам, ще получиш удар от ревност! Или ще полудееш...

- Хич дори! - последва невъзмутим отговор. - Аз зная твърде добре как да избера подходяща невеста за племенника си. Някоя горделивка или мързелана няма да ти взема.

- Хм... Ами ако взема безумно да се влюбя точно в такава -горделивка и мързелана?

- Само имай този късмет! - закани се леля Аглая с юмруче, донякъде доволна, че разговорът е поел в любимото й русло. Що се отнасяше до брака, тя се чувстваше стъпила на здрава основа. - Ще превъзпитаваме! Заедно с Клара ще превъзпитаме, бъди сигурен!

Фесис не се сдържа да я подкачи:

- Мен или нея?

- И двамата - решително отряза леля Аглая.