Републиката на крадците [bg]

Това, значи, беше трупата в пълен състав. Локи въздъхна.

— Здравейте отново! — Появи се Монкрейн, който изглеждаше почти прилично във ватиран сив жакет и черни бричове. — Нека сега заедно установим кои исторически важни личности седят с нас, а кои ще трябва да се молят, да вземат назаем или да крадат. Ей, ти!

— Аз ли, сър? — попита братовчедът на Алондо.

— Да. Кой, по дяволите, си ти? Каморец ли си?

— О, богове на небесата, не, сър. Братовчед съм на Алондо.

— Имаш ли си име?

— Джункар Кърлин. Но всички ми викат Донкер.

— Шибан късмет. Актьор ли си?

— Не, сър, аз съм коняр.

— Защо тогава шпионираш срещата на хората от трупата?

— Защото желанието ми е да бъда убит на сцената, сър.

— Заеби сцената. Ела тук и ще изпълня веднага желанието ти.

— Той иска да каже, че му обещахме малка роля в замяна на услугата, която ни оказа, за продажбата на излишната конска плът.

— А, ентусиаст, значи — каза Монкрейн. — С голяма радост ще ти помогна да умреш на сцената. Гледай да не ме дразниш, за да не стане това наистина.

— О, благодаря, сър.

— А сега ни трябва Орин — продължи Монкрейн. — Орин е млад мъж от Терим Пел, в общи линии добросърдечен и неуверен. Той също така е единственият син и наследник на императора. Май имаме излишък от млади мъже. В следващите няколко дни мелетата може да решат въпроса. Ще ни трябва и Амадин…

— Ей, прощавай, че те прекъсвам — каза Кало. — Чудя се само, преди да ни вземат мерки за дюкяните на бричовете и така нататък, къде, по дяволите, се очаква да играем тази пиеса? Чух, че Басанти си има собствен театър. А ние с какво разполагаме?

— Ти си един от братята Асино, нали? — поинтересува се Монкрейн.

— Да, Джакомо Асино.

— След като си от Камор, Джакомо, сигурно си чувал за „Старата перла“. Това е обществен театър, построен от някакъв граф…

— От Полдарис Справедливия — прошепна Силванус.

— От граф Полдарис Справедливия — повтори Монкрейн, — в знак на огромната му благодарност към народа на Еспара. Голям каменен амфитеатър на около двеста години.

— На сто осемдесет и осем години — поправи го Силванус.

— Извинявай, Силванус, и аз като теб не съм бил свидетел. Трябва да знаеш, Джакомо, че можем да го използваме, стига да платим една дребна сума на графиня Церемониалмайсторката.

— Щом това място е толкова хубаво, защо Басанти си е построил собствен театър?

— „Старата перла“ е напълно подходящо място. Басанти построи своя театър, за да повдигне самочувствието си, а не да пълни кесията си.

— Бизнесмените обичат да хвърлят средства за нови сгради, вместо да използват напълно подходящите за целите им почти без пари, нали?

— Виж какво, момче — каза Монкрейн, — нямаше да има значение, ако в новия театър на Басанти кучешките лайна се превръщаха в платина, докато стъпилите в „Старата перла“ хващаха проказа. Само „Старата перла“ става. Няма пари, нито време за друго.