Републиката на крадците [bg]

— Така ли? — учуди се Кало. — Наистина ли хващат проказа?

— Иди да оближеш сцената и ще разбереш. А сега да поговорим за Амадин. Амадин е крадла във времена на мир и изобилие. В Терим Пел са се развъдили бандити, в старите катакомби под града. Подиграват се на обичаите на горните хора, на императора и благородниците. Някои дори наричат своя малък свят „република“. Водач им е Амадин.

— Ти трябва да си нашата Амадин, Джасмер — каза Силванус. — Само си помисли какви красиви поли може да ти ушие Дженора!

— Верена е нашата Амадин — каза Монкрейн. — В трупата има известен дефицит на цици и макар че твоите, Силванус, може да са по-големи от нейните, съмнявам се, че за да ги видят, ще платят толкова хора, колкото биха платили за нейните. Не, понеже нашата предишна Амадин ни напусна, Верена… Верена ще свърши тази работа.

Доволна, Сабета леко кимна.

— А сега нека всеки си вземе екземпляр от пиесата. Дръжте ги за справка. Актьорите научават една пиеса, както човек се научава да се чука, да се препъва и да се боричка, докато накрая всичко не си дойде на мястото.

Локи усети, че страните му леко се зачервяват, макар че слънцето беше скрито зад висока стена от летни облаци.

— И така, Орин се влюбва в Амадин и двамата имат много затруднения. Всичко е много романтично и трагично, а публиката непрекъснато ще ни плаща добре, за да го види — каза Монкрейн. — Но за да стигнем дотам, ще трябва да изкусурим докрай нещата, да клъцнем известен баласт от текста. Ще ви кажа по-късно всички съкращения, а засега може да пропуснете сцените с куриера Маролус. Със сигурност ще махнем също Авункуло и Туич, крадците смешници.