![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— Нашите хора са изтощени от глад — каза Спартак. — Видях ги да ядат треви и корени. Не можем да оцелеем още един ден, нямаме сили и да се бием.
— Може да опитаме да се промъкнем към проходите и да тръгнем към Галия… — започна Крикс.
— И колко хора ще стигнат живи там? — попита Спартак. — Легионите ще тръгнат след нас още преди да сме се измъкнали от равнините. Не, вече пропуснахме този шанс. Трябва да тръгнем към Ариминум. Ще вземем каквато храна намерим там. Все пак имаме преднина.
— Ако можем да намерим кораби, ще се отървем — каза Крикс.
— Ще ни трябва цяла флота — отвърна Спартак.
Копнееше да се изплъзне от властта на Рим и знаеше, че трябва да поведе хората си през планините. Да им даде възможността да си създадат собствена малка държавица. Добре е човек да е свободен.
Антонид едва се сдържаше. Тези хора го бяха освободили от робство, за да бъде убит сега от своите. Никой не разбираше, че Рим няма да прости на човек, който е освободил робите. Та нали всички роби в страната щяха да се вдигнат срещу господарите си. Слушаше плановете им с нарастващ гняв. Единствената свобода, която виждаха, идваше от разбиването на легионите в равнината, независимо колко ще им струва. Антонид си обеща да избяга, преди да дойде краят. За нищо на света нямаше да допусне да го поведат като пленник през Рим. Не можеше да понесе мисълта как триумфиращият Катон го осъжда само с едно махване на тлъстата си ръка.
— Хората са изтощени — изсъска Крас. — Трябва да дадеш отбой, преди да започнат да падат от умора.
— Ще издържат — каза Помпей и присви очи към залязващото слънце. — Прати екстраординариите да дадат заповед за прибиране в лагера за през нощта. Ще се отдръпнем, когато се стъмни.
Ако сега дам такава заповед, робите ще помислят, че са пречупили единствените легиони между тази равнина и Рим. Трябва да издържат.
Крас закърши безпомощно ръце. Легионите бяха под негово командване и ако Помпей изчакаше твърде дълго, за да ги призове обратно, това би означавало край на всичко. Ако легионите се огънеха, след тях щеше да падне и Рим.
Юлий си пое дъх и зачака сигнала за следващата атака. Кръвта по него беше засъхнала и с всяко движение се лющеше на тъмни корички. Стара кръв. Той уморено вдигна ръка и присви очи, когато усети колко е изтощен.
Някой до него изпъшка и Юлий се обърна. Мъжът се беше сражавал яростно в последната атака с увереността на безсмъртен. Видя, че Юлий го гледа, и през сивите му очи мина сянка. Нямаше какво да се каже. Юлий само се запита дали синът на Катон ще оцелее в битката. Ако оцелееше, Катон най-вероятно нямаше да разбере промяната в него.
Зад гърба му Кир плю — повече кръв, отколкото слюнка. Устните му бяха сцепени и подути и усмивката му червенееше.
Всички бяха ранени и изтощени. Юлий свиваше очи от болка при всяко движение — беше си сецнал кръста, когато беше избутал от себе си един труп. Болезнените бодежи стигаха чак до раменете му и той не искаше нищо друго, освен да легне и да заспи. Погледна Брут, когото един освирепял роб беше повалил в безсъзнание. Кир го беше извлякъл през редиците и по здрач той се беше свестил, но се движеше по-бавно, без предишната сръчност. Юлий се запита дали главата му не е пукната, но не можеше да го върне в лагера — имаха нужда от всеки войник, който можеше да се държи на крака.
Всички бяха преодолели изтощението и болката, бяха изпаднали в някакво вцепенение, което оставяше ума да се рее свободен. Цветовете избледняваха, мъжете губеха представа за времето — виждаха го как се забавя и после отново се забързва с плашеща скорост.
Юлий чу роговете на тръбачите и трепна. Пристъпи напред, залитна и ръката на Кир се стрелна да го подкрепи.
— Е, свърши за днес — каза Кир и хвана Юлий през раменете. — Вече се стъмни. Трябва да се прибираме в лагера.
Юлий го изгледа неразбиращо за миг, после кимна уморено.
— Кажи на Брут и Рений да строят хората и да се оттеглят в приличен ред. Да си отварят очите за внезапна атака.
От умора говореше завалено, но все пак вдигна глава и се усмихна на мъжа, когото беше намерил на един друг континент, в един съвсем различен свят. — Тук по-хубаво ли е, отколкото в твоето село, Кир?