Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
Ала Аурелия не ме оставяше на мира; колкото дъщерята беше невъзмутима, толкова майката беше неспокойна. Единствената ми утеха след деня, преминал в просия, беше виното.
В късен час, уморен и с болки в костите, по навик се отбивах в една кръчма, чийто специалитет беше виното от Чезансе, така нареченото Чезанезе52, и там изпивах литър-два, съвсем сам, за моя сметка. Но откакто започнах да обикалям с Клементина и тези два часа спокойствие насаме ми бяха отровени. Онази харпия знаеше навика ми и се втурваше в кръчмата, когато едва бях потопил устни в първата чаша вино, сядаше на масата ми, без да съм я канил, заставяше ме да и поръчам, поглъщаше на големи глътки половин литър и повече, а след това, пияна, започваше да ме хули. Отначало тихо, но ако съвсем малко протестирах, надигаше глас и ми наговаряше врели-некипели. В това време другите клиенти се забавляваха и дори я предизвикваха:
- Аурелия, не си ли даваш сметка, че той експлоатира дъщеря ти?... Хайде, кажи му какъв експлоататор е.
Нали разбирате каква нужда имаше Аурелия от тези подстрекателства. С пръст под носа ми крещеше:
- Негриеро, търговец на роби. На дъщеря ми триста лири, а на теб хиляда. И ги изпиваш всичките тук, в кръчмата. И не ти стига, ами идваш да ми казваш колко си привързан към Клементина. Да бе, привързан, колкото зарзаватчията към магарето, което му тегли каруцата. Безсрамник, безнаказан използвач, търговец на роби. Но аз ще ти я взема, хубавата Клементина, тя струва товар злато, ще ти я взема и ще те издам на полицията.
Опитвах се да я успокоя и я черпех с още вино, но тя не млъкваше. Свършваше с това - за радост на всички клиенти - че грабваше детето и го помъкваше навън с крясъци и закани никога
повече да не го видя.
Това бе въздействието на виното. На следващата сутрин, точно по часовник, се появяваше смирена и разкаяна с молба да взема отново Клементина. И така много пъти. Чувствах, че това не може да продължава. Но, както вече споменах, бях привързан се към детето, тъй спокойно, мило и различно от майка си, а освен това то вече представляваше част от моята индивидуалност на просяк; да се откажа от него, би било равносилно да се откажа от превръзката на крака: нямаше да бъда вече аз. Отлагах решението от ден на ден и се надявах Аурелия да покаже малко разбиране и да се успокои.
Една вечер, след като бях просил десет часа непрекъснато, отидох с Клементина на тихо място, за да си направя сметка на деня. Тихото място бе една от стълбичките на крайбрежната Тор ди Нона, които водят към реката. Сложих Клементина да седне с куклата едно стъпало по-високо, аз се настаних на подолното и си изпразних джобовете. Бяха пълни с дребни монети. Вадех ги и ги подреждах на стъпалото в купчинки по пет, по десет и по петдесет. Тези по пет и по десет лири слагах настрана в две отделни купчинки. Тази вечер имах дори две банкноти от по сто и една от петстотин - даде ми я младеж, за да се хареса на своето момиче, което се спря с възклицанието: „Уго, гледай какво съкровище е това дете.“ Погълнат от сметките, не чувах дори шума от римския трафик наоколо. Изведнъж, съвсем неочаквано един глас ме накара да подскоча:
- Успешен ден, а?!
По инстинкт сложих ръка върху парите, за да ги предпазя. Познавах този глас, беше на Аурелия - наведена през парапета, протягаше ръце към мен. Викнах гневно:
- Какво искаш? Какво ти е? Тъкмо идвах към теб, водех ти Клементина.
Тя разтърси юмруци над главата ми:
- Негриеро, търговец на роби, жесток тиранин... за детето ми триста лири, за теб хиляда. Експлоататор.
Трескаво събрах парите, както сварих, и ги пъхнах в джоба. После взех Клементина старателно, доколкото можех, защото превръзката на крака и двата бастуна ме правеха тромав, изкачих се на крайбрежната и казах на онази вещица:
- Ето, вземи си дъщерята, вземи и парите от деня, ето ти и тези двеста лири обезщетение. Край. Повече не ми се мяркай, не те познавам, махай се и лошо ти се пише, ако се появиш отново пред очите ми.
Мислех да хукна към къщи, но тя, вероятно ядосана, че ме вижда толкова решителен, тръгна подире ми, дърпайки Клементина за ръка като обезумяла. Крещеше с все сила:
- Тези пари трябва всичките да ми ги дадеш на мен, експлоататор, крадец, безнаказан...
Аз, като мишка, преследвана от котка, се опитвах да избягам, куцайки с двата си бастуна и превързания крак покрай парапета на Тибър. Така изминахме петдесетина крачки: тя крещеше, аз се измъквах. През това време около нея се събра цяла малка тълпа и тръгна да я следва. Чувствах, че тази тълпа е против мен, защото бях грозен, мръсен и мъж, а тя - бедна жена с дете. Неочаквано спрях отчаян: