Нови римски разкази [bg]

повече да не го видя.

Това бе въздействието на виното. На следващата сутрин, точно по часовник, се появяваше смирена и разкаяна с молба да взема отново Клементина. И така много пъти. Чувствах, че това не може да продължава. Но, както вече споменах, бях привързан се към детето, тъй спокойно, мило и различно от майка си, а освен това то вече представляваше част от моята индивидуалност на просяк; да се откажа от него, би било равносилно да се откажа от превръзката на крака: нямаше да бъда вече аз. Отлагах решението от ден на ден и се надявах Аурелия да покаже малко разбиране и да се успокои.

Една вечер, след като бях просил десет часа непрекъснато, отидох с Клементина на тихо място, за да си направя сметка на деня. Тихото място бе една от стълбичките на крайбрежната Тор ди Нона, които водят към реката. Сложих Клементина да седне с куклата едно стъпало по-високо, аз се настаних на подолното и си изпразних джобовете. Бяха пълни с дребни монети. Вадех ги и ги подреждах на стъпалото в купчинки по пет, по десет и по петдесет. Тези по пет и по десет лири слагах настрана в две отделни купчинки. Тази вечер имах дори две банкноти от по сто и една от петстотин - даде ми я младеж, за да се хареса на своето момиче, което се спря с възклицанието: „Уго, гледай какво съкровище е това дете.“ Погълнат от сметките, не чувах дори шума от римския трафик наоколо. Изведнъж, съвсем неочаквано един глас ме накара да подскоча:

- Успешен ден, а?!

По инстинкт сложих ръка върху парите, за да ги предпазя. Познавах този глас, беше на Аурелия - наведена през парапета, протягаше ръце към мен. Викнах гневно:

- Какво искаш? Какво ти е? Тъкмо идвах към теб, водех ти Клементина.

Тя разтърси юмруци над главата ми:

- Негриеро, търговец на роби, жесток тиранин... за детето ми триста лири, за теб хиляда. Експлоататор.

Трескаво събрах парите, както сварих, и ги пъхнах в джоба. После взех Клементина старателно, доколкото можех, защото превръзката на крака и двата бастуна ме правеха тромав, изкачих се на крайбрежната и казах на онази вещица:

- Ето, вземи си дъщерята, вземи и парите от деня, ето ти и тези двеста лири обезщетение. Край. Повече не ми се мяркай, не те познавам, махай се и лошо ти се пише, ако се появиш отново пред очите ми.

Мислех да хукна към къщи, но тя, вероятно ядосана, че ме вижда толкова решителен, тръгна подире ми, дърпайки Клементина за ръка като обезумяла. Крещеше с все сила:

- Тези пари трябва всичките да ми ги дадеш на мен, експлоататор, крадец, безнаказан...

Аз, като мишка, преследвана от котка, се опитвах да избягам, куцайки с двата си бастуна и превързания крак покрай парапета на Тибър. Така изминахме петдесетина крачки: тя крещеше, аз се измъквах. През това време около нея се събра цяла малка тълпа и тръгна да я следва. Чувствах, че тази тълпа е против мен, защото бях грозен, мръсен и мъж, а тя - бедна жена с дете. Неочаквано спрях отчаян: