Политичестки ред и политически упадък [bg]

Както в Германия, създадените от Япония модерни вебериански бюрокрации след Реставрацията „Мейджи“ стават толкова автономни, че довеждат страната до катастрофа. Според мен причината за японския десен завой през 30 – те години на миналия век е по – скоро в това развитие, отколкото в някакви по – дълбоки социални причини.

Един от най – забележителните опити за обяснението на японския „фашистки“ завой от социална гледна точка е на Барингтън Мур. Според него три са пътищата към модерността и селяните играят решаваща роля във всеки от тях. Първият е демократичният, каквито са английският и северноамериканският, когато селското земеделие и феодалните политически договорености насилствено са преобразувани в комерсиално земеделие (в Англия) или изобщо не съществуват поради преобладаващото семейно земеделие (в американския Север). Вторият е модернизация чрез селска революция, както в комунистическа Русия и Китай. И третият е фашисткият, при който репресивната система на земеделие е причина за възникването на авторитарна държава, която се изплъзва от контрола на своите създатели.

Аргументите на Мур защо в Япония не избухва селска революция по китайски или руски модел са сравнително убедителни. Системата на данъчно облагане Токугава поощрява повишаването на селскостопанската производителност през века, предхождащ Реставрацията „Мейджи“. Селяните забогатяват с течение на времето. Освен това колективният начин на определяне на размера на данъците и относителната безпристрастност при тяхното събиране от правителството водят до висока степен на обществена солидарност или социален капитал в селските региони. Ситуацията в Китай е коренно различна, където откупуването на данъци, т.е. преотстъпването на правото за събиране на данъци на грабителски настроени частни лица, както и семейният индивидуализъм пораждат недоверие у селячеството. Недоволството и гневът сред селяните в Цински Китай са несравними с тези на японските селяни през Реставрацията „Мейджи“, и в края на краищата Китайската комунистическа партия се възползва от техния гняв, за да ги мобилизира. В Япония също избухват селски бунтове поради все по – голямата комерсиализация на земеделието както преди, така и след Реставрацията „Мейджи“, но те не са достатъчни, за да доведат до избухване на всенародно въстание.

По – неубедителни са опитите на Мур да свърже формите на земевладение в селските райони с възхода на милитаристичните правителства през 30 – те години на миналия век. Той се опитва да прави сравнения между Япония и Прусия, чиято армия действително взема участие във все по – репресивната система на земевладение от XVI в. Офицерският корпус на прусаците набира членовете си от юнкерската земевладелска класа, чиито представители в цивилния живот потискат собствените си селяни. Но в Япония още от края на XIX в. феодалното земевладение е подменено от по – свободни форми на наемане и земеделие за търговски цели. Отделни едри земевладелци оцеляват до наложената от американците поземлена реформа в края на четирийсетте години на миналия век, формирайки част от политическата база на консервативните партии. Но от политическа гледна точка те са далеч по – маловажна част от консервативната коалиция в Япония в сравнение с юнкерите в Германия преди Първата световна война или собствениците на големи чифлици в Аржентина по време на преврата през 1930 г. и срещат съпротива от страна на бюрократични активисти в зараждащата се милитаристична държава.