Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Добре — съгласи се Людовик XIV, — ще ви дам възможност да поправите грешката си.
— Ако това средство не е против честта на благородника, аз с готовност ще се възползвам от него, господарю.
— Назовете ми името на противника на Дьо Гиш!
„Охо! — каза си Д’Артанян. — Нима се връщат времената на Людовик XIII?“
— Господарю! — с упрек възкликна Маниган.
— Доколкото разбирам, вие не искате да го назовете?
— Господарю, аз не го знам.
— Браво! — извика Д’Артанян.
— Господин Маникан, дайте шпагата си на капитана. Маникан грациозно се поклони, откачи шпагата си и с усмивка я връчи на Д’Артанян.
Тук изненадващо се намеси Дьо Сент-Енян.
— Господарю — поклони се той, — моля за позволението на ваше величество…
— Говорете — каза кралят, който може би дълбоко в себе си беше доволен, че се е намерил човек, който е изявил желание да обуздае гнева му.
— Маникан, вие сте храбрец и кралят ще оцени вашата постъпка, но който прекалено ревностно защитава своите приятели, той им вреди. Маникан, знаете ли името на човека, за когото ви пита негово величество?
— Да, знам го.
— В такъв случай назовете го.
— Ако бях длъжен да направя това, досега щях да го направя.
— Тогава ще кажа аз, защото не виждам никаква необходимост да бъда толкова чувствителен като вас.
— Както желаете, но ми се струва…
— Стига! Няма да позволя заради своето великодушие да попаднете в Бастилията. Говорете, или ще го направя аз.
Маникан беше умен човек и разбра, че от поведението му присъстващите са си съставили за него благоприятно мнение. Сега оставаше да го затвърди, като си възвърне благоволението на краля.
— Говорете, господине — обърна се той към Сент-Енян. — Аз направих всичко, което искаше от мен съвестта ми, и нейните изисквания бяха толкова строги — добави той, обръщайки се към краля, — че ме заставиха да не изпълня заповедта на негово величество. Но се надявам, че ваше величество ще ми прости, след като узнае, че бях длъжен да пазя честта на една дама.
— Дама? — с безпокойство попита кралят.
— Да, господарю.
— Причина за дуела е била дама? Маникан се поклони.
Кралят стана и се приближи до него.
— Ако това е някаква значителна особа — каза той, — аз няма да се хвана на вашите уловки, напротив.
— Господарю, всичко, което се отнася до придворните на краля или до слугите на неговия брат, е важно в моите очи.
— Моя брат? — повтори Людовик XIV с известно объркване. — Значи причина за дуела е била дама от свитата на брат ми?
— Или на принцесата.
— На принцесата? Значи тази дама?…
— Тя е придворна дама на нейно величество херцогиня Орлеанска.
— Значи вие казвате, че господин Дьо Гиш се е дуелирал заради нея.
— Да, и този път не лъжа.
Лицето на краля изрази безпокойството му.
— Господа — каза той, като се обърна към свидетелите на тази сцена, — благоволете да ни оставите за няколко минути. Трябва да остана насаме с господин Дьо Маникан. Знам, че трябва да съобщи за свое оправдание доста деликатни неща. Вземете обратно шпагата си, господин Дьо Маникан.
— Нали е учудващо самообладанието на този млад човек — прошепна мускетарят, като взе под ръка Дьо Сент-Енян, за да излязат заедно от стаята.
— Той ще се измъкне — каза Сент-Енян на ухото на мускетаря.
— И с чест, графе!
Незабелязано от краля Маникан хвърли благодарен поглед към Сент-Енян и към мускетаря.
— Знаете ли — продължи Д’Артанян, престъпвайки прага, — имах не особено високо мнение за новото поколение. Сега виждам, че съм грешил. Нашата младеж не е толкова лоша.
Доктор Вало си излезе след фаворита и капитана. Кралят и Дьо Маникан останаха сами.
Глава деветнадесета
Д’АРТАНЯН ПРИЗНАВА, ЧЕ Е СБЪРКАЛ И ЧЕ МАНИКАН Е БИЛ ПРАВ
Кралят се приближи до вратата, убеди се, че никой не подслушва, и бързо се обърна към събеседника си:
— Сега сме напълно сами, господин Дьо Маникан, и аз ви моля да дадете обяснения.
— Ще бъда напълно откровен, господарю.
— Преди всичко — започна кралят, — нека ви е известно, че към честта на дамите се отнасям с най-голямо уважение.
— Затова, господарю, исках да пощадя вашата деликатност.
— Да. Сега ви разбирам. Казвате, че дуелът е във връзка с една от придворните дами на моята снаха и че лицето, за което става дума — противникът на Дьо Гиш, с една дума, човекът, когото не искате да назовете…