Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер

— Разбира се, че е сериозен, принцесо. Особено за сърце като неговото.

— Не можете да отречете, че Дьо Гиш и Бражелон са приятели. Значи Дьо Гиш се е застъпил за честта на Бражелон и тъй като него го няма, той се е дуелирал вместо него.

Маникан слушаше с усмивка принцесата.

— Мога да ви кажа само едно: не разбирам нито дума от това, което ми разказахте.

— Как! Не разбирате нищо за кавгата между Дьо Вард и Дьо Гиш? — раздразнено извика принцесата.

Маникан мълчеше.

— Кавга — продължи тя, — възникнала от една достатъчно недоброжелателна, но достатъчно обоснована фраза относно поведението на една дама.

— Ах, на дама! Това е друго нещо — съгласи се Маникан.

— Започвате да разбирате, нали?

— Извинете, ваше височество, но аз не се решавам…

— Не се решавате! — извика принцесата вън от себе си. — В такъв случай аз ще се реша.

— Принцесо, принцесо — спря я Маникан, давайки си вид, че е страшно изплашен. — Преценете добре думите, които искате да кажете.

— Може да се помисли, че ако бях мъж, щяхте да ме извикате на дуел въпреки нареждането на краля, както господин Дьо Гиш е извикал господин Дьо Вард заради съмненията му в добродетелността на госпожица Ла Валиер.

— Госпожица Дьо ла Валиер! — извика Маникан и подскочи от учудване, защото най-малко от всичко беше очаквал да чуе това име.

— Какво става с вас, господин Дьо Маникан, защо подскочихте така? — иронично се усмихна принцесата. — Нима и вие имате дързостта да се съмнявате в нейните добродетели?

— Но в цялата тази история не е ставало дума за добродетелността на госпожица Дьо ла Валиер, принцесо.

— Как! Двама души се дуелират заради жена, а вие казвате, че тя няма нищо общо и че за нея не е ставало дума? Не знаех, че сте толкова ловък царедворец, господин Дьо Маникан.

— Извинете, принцесо — каза младият човек, — ние съвсем не се разбираме. Изглежда, вие ми правите честта да говорите с мен на един език, а аз ви говоря на друг.

— Как така?

— Извинете, но ми се стори, че ваше височество казва, че Дьо Гиш и Дьо Вард са се били на дуел заради госпожица Ла Валиер?

— Боже мой, аз не твърдя, че господин Дьо Гиш лично е взел присърце интересите на Ла Валиер, а че е действал по пълномощие.

— По пълномощие?

— Хайде, не се правете на изненадан! Нима не ви е известно, че Бражелон е годеник на Ла Валиер и че тръгвайки по поръчение на краля за Лондон, е помолил Дьо Гиш да защитава честта на интересуващата го особа.

— Повече нито дума няма да кажа. Ваше височество е осведомена по-добре от мен.

— За всичко, предупреждавам ви!

Маникан се разсмя и този смях едва не извади от равновесие принцесата, която не се отличаваше с голяма сдържаност.

— Принцесо — с поклон каза Маникан, — да оставим тази работа на забравата. Тя никога няма да се изясни напълно.

— Грешите, тя е напълно ясна! Кралят научава, че Дьо Гиш е защитил тази авантюристка, която се прави на важна личност; узнава, че господин Дьо Гиш е влязъл в ролята на пазач на градината на Хесперидите, помолен от приятеля си Бражелон, и че Дьо Гиш е ухапал Дьо Вард, който се е осмелил да протегне ръка към златната ябълка. А за вас не е тайна, че на краля много се иска да отхапе от тази ябълка. Той няма да е особено благодарен на Дьо Гиш, че е взел ролята на дракона. Сега ясно ли е, или ви трябват още разяснения? Говорете, питайте!