Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Ей Богу, звучи правдоподобно, господин Маникан, напразно сме се съмнявали в красноречието ви. Вие разказвате превъзходно.
— Кралят е безкрайно добър — смути се Маникан и се поклони несръчно, — безкрайно добър.
— От днес забранявам на моите благородници да ходят на засада. Това е все едно да разреша, дуелите!
Маникан трепна и направи крачка, канейки се да тръгва.
— Моля ви, останете господин Маникан — каза Людовик, — имам работа за вас.
В същия миг камердинерът повдигна завесата и доложи за пристигането на кралския лекар.
— Това е господин Вало, който току-що е посетил ранения Дьо Гиш, сега ще разберем какво е състоянието на ранения.
Маникан се почувства още по-неловко отпреди.
— По такъв начин нашата съвест ще бъде чиста — прибави кралят и погледна към Д’Артанян, но той дори с вежда не помръдна.
Глава осемнадесета
ДОКТОРЪТ
Господин Вало влезе. Всички бяха в предишните си пози. Кралят седеше, Дьо Сент-Енян беше облегнат върху креслото на краля, Д’Артанян — на стената, а Маникан стоеше мирно пред краля.
— Изпълнихте ли разпореждането ми, господин Вало? — попита Людовик. — Бяхте ли при колегата си във Фонтенбло?
— Да, господарю.
— Видяхте ли там господин Дьо Гиш? В какво състояние е той? Кажете откровено.
— Не е добре, господарю.
— Значи глиганът не го е разкъсал?
— Кого не е разкъсал?
— Дьо Гиш.
— Какъв глиган?
— Глиганът, който го е ранил.
— Господин Дьо Гиш е бил ранен от глиган?
— В крайна сметка така казват.
— По-скоро го е ранил някой бракониер…
— Как така бракониер?
— Или някой ревнив мъж или съперник, който в желанието си да му отмъсти е стрелял в него.
— Но какво говорите, господин Вало! Нима раните на господин Дьо Гиш не са от глиган?
— Раните на господин Дьо Гиш са от пистолетен куршум, който е раздробил безименния пръст и кутрето на дясната ръка, след което е заседнал в гръдните мускули.
— Куршум? Уверен ли сте, че господин Дьо Гиш е ранен с куршум? — престорено се учуди кралят.
— Дотолкова съм уверен, че мога да ви го покажа. Ето го, господарю.
Той поднесе на краля сплескания куршум, Кралят го погледна, но не го взе в ръка.
— Това нещо е било в неговите гърди? — попита той.
— Не съвсем. Куршумът не е проникнал надълбоко и както виждате, се е сплескал, удряйки се по всяка вероятност в гръдната кост.
— Боже мой — тъжно въздъхна кралят, — защо не ми съобщихте за това, господин Дьо Маникан?
— Господарю…
— Що за измислици бяха това: за глигана, засадата, нощния лов? Хайде, говорете!
— Ах, господарю!
— Струва ми се, че вие сте прав — обърна се кралят към капитана на мускетарите, — все пак е имало дуел.
Кралят много добре умееше да компрометира своите подчинени и да сее раздор между тях.
Маникан погледна към мускетаря с упрек.
Д’Артанян оцени този поглед и не пожела да остане под подозрение. Той направи крачка напред и каза:
— Господарю, ваше величество ми заповяда да огледам поляната в горичката Рошен и да доложа какво според мен е станало там. Аз съобщих на ваше величество резултатите от своите наблюдения, но имена не съм споменавал. Ваше величество пръв назова граф Дьо Гиш.
— Добре, добре, господине! — надменно каза кралят. — Вие изпълнихте дълга си и аз съм доволен от вас, това трябва да ви е достатъчно. Но вие, господин Дьо Маникан, не изпълнихте своя дълг и ме излъгахте.
— Излъгал съм ви, господарю? Това е твърде тежка дума.
— Измислете друга.
— Господарю, аз няма какво да измислям. Вече имах нещастието да не угодя на ваше величество и намирам, че ми остава само покорно да понеса всички упреци, с които ваше величество ще пожелае да ме обсипе.
Маникан побледня и се поклони. Д’Артанян направи още една крачка напред. Реши да се намеси, ако нарастващият гняв на краля премине всякакви граници.
— Господине — продължи кралят, — виждате, че да отричате по-нататък е безполезно. Сега стана ясно, че господин Дьо Гиш се е дуелирал.
— Аз не отричам това, господарю, и ваше величество щеше да постъпи великодушно, ако не принуждава благородника да лъже.
— Кой ви принуждава?
— Господарю, господин Дьо Гиш е мой приятел. Ваше величество е забранил дуелите под страх от смъртно наказание. Лъжата можеше да спаси моя приятел и аз излъгах.
— Правилно — прошепна Д’Артанян, — сега той се държи като мъж!
— Господине — възрази кралят, — вместо да лъжете, трябваше да му попречите да се бие.
— Господарю, на ваше величество, първия благородник на Франция, е добре известно, че ние, благородниците, никога не сме считали господин Дьо Бутвил опозорен само защото беше екзекутиран на площад Грев. Да сложиш главата си на дръвника не е позор, позор е да бягаш от врага си.