Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Не, принцесо. На мен ми стига.
— Тогава нека ви стане известно, че негодуванието на негово величество може да доведе до ужасни последствия. У господари с характера на краля любовната страст прилича на ураган.
— Който вие ще усмирите, принцесо.
— Аз! — извика принцесата с ироничен жест. — Аз! Откъде накъде?
— Защото вие не понасяте несправедливостта, принцесо.
— Нима според вас е несправедливо да се пречи на краля да върти любовни историйки?
— Но вие ще се застъпите за господин Дьо Гиш?
— Вие се забравяте, господине!
— Напротив, аз разсъждавам трезво. А интересите на господин Дьо Гиш са и ваши интереси! — с горещ шепот каза Маникан и очите му пламнаха странно.
— Какво искате да кажете?
— Казвам, принцесо, че ме учудва как ваше височество не се е досетила, че името Ла Валиер в цялата тази история е само претекст.
— Претекст за какво? — прошепна принцесата. Погледът на Маникан беше толкова красноречив, че тя започна да се досеща.
— Принцесо, струва ми се, че казах достатъчно, за да убедя ваше височество да не напада в присъствие на краля бедния Дьо Гиш. И без това върху него ще се стовари враждата на онези, които не обичат ваше височество.
— На мен ми се струва, че, напротив, върху графа ще се стовари неприязънта, която изпитват някои към Ла Валиер. Дори и на някои, които са добре разположени към нея.
— Принцесо, нима ще трябва — под страх да си навлека вашия гняв — да изрека името на особата, станала причина за този спор?
— Особа? — попита, изчервявайки се принцесата.
— Нима ще трябва — продължи Маникан — негодуванието, раздразнението и гневът на бедния Дьо Гиш да се засилят, когато до него достигнат слуховете, пускани от тази особа. Нима ще трябва — ако все така отказвате да отгатнете името на тази особа, което име от уважение към него не се решавам да произнеса — нима ще трябва да ви припомня сцените между принца и Бъкингам и сплетните, пуснати по повод изгонването на херцога? Нима трябва да ви разказвам за всички старания на графа да угоди на тази особа, заради която той живее и диша, за да я огради от всякакво безпокойство и да я защити? Добре, аз ще го направя и тогава може би вие ще разберете защо графът, след като е изчерпал търпението си, слушайки злословията на Дьо Вард, е пламнал от жажда за мъст само при споменаването на тази особа.
Принцесата закри лицето си с ръце.
— Ах, господин Маникан, мерите ли думите си и съзнавате ли на кого ги казвате?
— Тогава принцесо — продължи Маникан, правейки се, че не е чул възклицанието на принцесата, — вас няма да ви учуди желанието на графа да започне тази свада, нито удивителната ловкост, с която той я е прехвърлил на чужда територия, далеч от интересите ви. Ако личността, заради която се е бил Дьо Гиш и е пролял кръвта си, не прояви признателност към ранения — не заради раняването, не заради пролятата кръв, а заради защитата на нейната чест, която му е по-скъпа от собствената му чест, тогава, принцесо, не зная какво да кажа.
— Ах — възкликна принцесата, забравила за присъствието на Маникан, — действително ли всичко се е случило заради мен?
Маникан най-после можеше да си отдъхне. Той го беше заслужил.
Принцесата също мълча известно време. Вълнението й се отгатваше по поривистото дишане, по тъмния поглед, по движението на ръцете, които тя често притискаше до сърцето си. Тя имаше чувството, че с Маникан се намира пред таен съдник — отец с мистериозно лице, полускрито от качулка, претеглящ в ръцете си бисерите, които трябва в края на краищата да положи или на гърдите на Ла Валиер, или на нейните. Завинаги. Но какво ще бъде прорицанието? Забележително бе, че дори в тази минута принцесата не престана да бъде кокетка. Кокетството и като огън намираше храна навсякъде.
— В такъв случай — каза тя — графът е угодил на двама души едновременно. Господин Дьо Бражелон също трябва да му бъде признателен.
— Действително, прекрасна услуга е оказана на госпожица Ла Валиер и на господин Дьо Бражелон. Дуелът ще предизвика шум, който ще обезсмърти тази девица и неминуемо ще я скара с виконта. По такъв начин пистолетният изстрел на Дьо Бард едновременно уби честта на жената, щастието на мъжа и може би смъртно е наранил един от най-добрите благородници на Франция. Ах, принцесо, вие имате студен разум, той осъжда всички и не оправдава никого.