Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Единият от конниците е останал на място — този, който е слушал, а другият е пресякъл поляната и първо се е обърнал с лице към своя противник. После останалият на място е пуснал коня си в галоп и е преминал две трети от поляната, мислейки, че язди срещу противника си. Той обаче се е премествал в кръг покрай гората.
— Естествено, имената не са ви известни, нали?
— Да, господарю. Но движещият се по поляната в кръг е бил на черен кон.
— Откъде узнахте това?
— Няколко косъма от опашката са останали върху тръните по края на поляната.
— Продължавайте.
— Другия кон не е трудно да опиша, защото той лежеше мъртъв на бойното поле.
— От какво е загинал?
— От куршум, който е пробил слепоочието.
— Пистолетен или от мускет?
— Пистолетен, господарю. Раната на коня ми разказа за тактиката на този, който го е застрелял. Той се е движел по покрайнината на гората, за да излезе във фланг на противника си. Аз минах по неговите следи, които се виждат по тревата.
— Следите от черния кон?
— Да, господарю.
— Продължавайте, господин Д’Артанян.
— Сега, за да може ваше величество ясно да си представи разположението на противниците, ще оставя за момент стоящия на място конник и ще премина към този, който е препускал в галоп.
— Добре.
— Неговият кон е бил убит с точен изстрел.
— Как разбрахте това?
— Конникът не е успял да скочи от седлото и е паднал заедно с коня. Видях следите от крака му, който той трудно е измъкнал изпод коня. Шпората, притисната от мъртвото животно, е оставила бразда в земята.
— Добре. А какво е направил, след като се е изправил?
— Тръгнал е право към своя противник.
— Който все още се е намирал в края на гората ли?
— Да, господарю. После, идвайки до него по-близо, той се е спрял, заел е удобна позиция, тъй като токовете му са се отпечатали един до друг, стрелял е, но не е улучил.
— Откъде знаете, че не е улучил?
— Намерих пробитата от куршума шапка.
— Но това е доказателство! — възкликна кралят.
— За съжаление, недостатъчно, господарю — хладно отвърна Д’Артанян, — шапката е без инициали, без герб, има само червено перо, като на всички шапки, дори ширитите са съвсем обикновени.
— После човекът с пробитата шапка е стрелял за втори път?
— Той вече е бил дал два изстрела, господарю.
— Как узнахте това?
— Намерих гилзите, господарю.
— Какво е станало с другия куршум?
— Той е отрязал перото от шапката на конника, към когото е бил отправен, и е прерязал брезичката в противоположния край на поляната.
— В такъв случай конникът с черния кон е бил обезоръжен, докато неговият противник е имал още един куршум.
— Господарю, докато падналият се изправи, неговият противник е успял да зареди пистолета си. Но той се е вълнувал и ръката му е треперела.
— Откъде знаете?
— Половината барут се е изсипал на земята и той е изпуснал шомпола, без да успее да го сложи на мястото му.
— Вие ми съобщавате удивителни работи, господин Д’Артанян.
— Достатъчно е малко наблюдателност, господарю, и всеки разузнавач ще може да ви достави тези сведения.
— Слушайки ви, аз мога да си представя цялата картина.
— Действително, мислено я възстанових, като, разбира се, са възможни малки отклонения.
— Да се върнем към падналия конник. Вие казахте, че той е тръгнал към противника си, докато последният е зареждал пистолета?
— Да, но в същия миг, когато се е прицелвал, неговият противник е стрелял.
— О? — възкликна кралят. — И този изстрел?…
— Последствията от него са били ужасни, господарю. Спешилият се конник е паднал по гръб след като е направил три неуверени крачки.
— Къде е попаднал куршумът?
— На две места, първо в дясната ръка, после в гърдите.
— Но как можахте да се сетите за това? — попита възхитен кралят.
— Много просто: ръкохватката на пистолета беше цялата окървавена и по нея имаше следи от куршума и частици от счупения пръстен. По всяка вероятност раненият е загубил два пръста — безименния и кутрето.
— За ръката съм съгласен, но раната в гърдите?
— Господарю, на разстояние два и половина фута една от друга има две локви кръв. Около едната от тях тревата е късана от конвулсивно стисната ръка, а около другата само е смачкана от тежестта на тялото.
— Бедният Дьо Гиш! — възкликна кралят.
— Значи това е бил господин Дьо Гиш? — спокойно каза мускетарят. — У мен възникна такова предположение, но не се реших да го кажа на ваше величество.
— По какъв начин е възникнало у вас?
— Познах герба на Грамоните върху амуницията на убития кон.