Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Външно Рамзи изглеждаше незаинтересуван от приглушения разговор на двамата съпрузи, но в действителност бе наострил уши и не пропускаше нито дума. В същото време той крадешком наблюдаваше Морис. Негова светлост очевидно не споделяше възторга на Камий, защото през цялото време мълчеше, а на лицето му бе изписано хладно безразличие. Резервираността му изглеждаше толкова неразрушима, че Рамзи реши да посипе малко сол върху раните на маркиза, за да провери дали наистина е така.
— Несъмнено господин Торнтън е най-добрият дърводелец в областта. С тия чудни мебели, дето му ги ражда въображението — той почука с пръст по слепоочието си, — той изкарва достатъчно пари, та да може да изхранва няколко семейства. На всичко отгоре е щедър с надниците. Никой от нас тук нямаше да е толкова добре, ако работехме при друг майстор. Ама това не е всичко. — Рамзи ги отведе до прозореца и изтри с длан стъклото, за да им позволи да видят недовършената бригантина, която се издигаше на брега на реката. — Виждате ли? — Той се огледа, за да се увери, че е привлякъл вниманието им, и забеляза, че негова светлост все още стоически запазва самообладание. — Тоя кораб пак го измисли господин Торнтън. Ако не беше големия му мерак да строи кораби, той сигурно щеше вече да е най-богатият човек по тия земи с парите, дето му ги носят мебелите. Чакайте обаче да минат година-две, най-много три, и ще видите, че ще се прочуе не като майстор на мебели, ами като изкусен корабостроител!
Тук Морис вече не издържа и се извърна от прозореца със замислена въздишка. Не можеше да понася хвалбите, с които този човек щедро обсипваше оня безскрупулен негодник. Ако оставеха на него, той щеше веднага да извика Гейдж Торнтън на дуел и да отърве света и хората от него.
Рамзи стрелна високия мъж с доволен поглед. Явно беше успял да го раздразни, защото сега ненавистта, която кипеше във вените на маркиза, бе изписана отчетливо върху аристократичното му лице. Оставаше само да забие ножа докрай, като го заведе на бригантината и му позволи да я разгледа отблизо. Трябваше ясно да покаже на негова светлост, че е добре да си мери приказките, вместо да обижда човек като Гейдж Торнтън, както бе сторил снощи.
Като помоли гостите да го последват, Рамзи ги поведе по пътеката към строежа, където ги представи на Фланъри Морган. Сетне предостави на посивелия дърводелец честта да обясни достойнствата на замисъла на Гейдж, защото никой друг не можеше да направи това с повече ентусиазъм.
— Когато свършим, това тук ще бъде двумачтова бригантина — започна старият Морган — с нисък и издължен корпус. Ако разбирате поне малко от кораби, дами и господа, ще забележите, че най-широката част на тоя тук е съвсем близо до носа, а това ще го прави много стабилен във водата. Но ако питате мене, най-доброто в тая бригантина ще бъде бързината. Има да препуска по вълните като разгонена морска сирена.
Сравнението накара бузите на Камий да поруменеят, но дърводелецът не забеляза смущението й и подкани гостите да слязат с него по стълбата към капитанската кабина. Сочейки с ръка наляво и надясно, за да привлече вниманието им към по-интересните особености на кораба, той ги разходи по долните нива, като през цялото време не преставаше да възхвалява необикновения талант и изобретателност на своя работодател. Накрая ги качи отново на палубата.
Шемъс О’Хърн остави другите да вървят напред и се върна в задната част на палубата, за да огледа оттам целия кораб и да осмисли всичко, което бе видял и чул. Беше слушал внимателно всички коментари, опитвайки се да разбере нещо повече за личността на Гейдж Торнтън. Онова, което го изненада най-силно, бяха неговите работници. През живота си Шемъс бе наемал на работа десетки, може би стотици хора, но съвсем не беше сигурен, че някой от тях някога е бил толкова усърден или е изпитвал толкова удоволствие от работата и от успехите си, колкото Рамзи, Слай Тъкър, Фланъри и останалите. Нима бе възможно да се отнасят тъй лоялно и с такъв възторг към един негодник?
Шемъс Патрик О’Хърн беше постигнал всичко в живота си сам и с много работа и усилия, започвайки от нулата. Ето защо не бе никак изненадващо, че при многобройните доказателства за уменията, амбициите и трудолюбието на мъжа, който се бе оженил за дъщеря му, той противно на волята си започна да изпитва уважение към заселника. Като си припомни собствения си старт в живота и възмущението на родителите на Камий от „ирландския селяндур“, който бе имал наглостта да се счита за достатъчно достоен да ухажва дъщеря им, Шемъс не можеше да не се запита дали сега самият той не се отнася твърде предубедено и твърде сурово към майстора на мебели. С течение на времето беше успял да си спечели място в сърцата на родителите на съпругата си, и сега те с гордост го смятаха за част от своето семейство. Дали и той нямаше един ден да започне да цени достойнствата на своя зет?